Високите разходи за енергия заплашват конкурентоспособността на европейските фирми и натоварват заетостта. Въз основа на данни на фирмено ниво, екип изследователи от Европейската централна банка* изчислява, че постоянно покачване на цените на електроенергията с 10% би могло да намали заетостта в енергоемките сектори с до 2%. А щетите биха могли да бъдат дори по-големи: за всяко загубено работно място във високотехнологичното производство може да последват още няколко в местните услуги.
Тези ефекти са още по-значителни в райони с клъстери от енергоемки индустрии, включително Южна Германия, Рур, Северна Италия и, макар и в по-малка степен, Северна Белгия. По-евтината и по-чиста енергия, политиките за преквалификация на работниците и гъвкавостта на пазара на труда биха могли да помогнат за справяне с предизвикателствата.
Постоянно високи цени на енергията: хронично предизвикателство за еврозоната
Въпреки спада от пиковете си от 2022 г., цените на енергията в еврозоната все още са доста над дългосрочните средни стойности и е възможно да останат високи в обозримо бъдеще. Високите цени са финансово напрежение както за домакинствата, така и за компаниите. Това важи особено за електроенергията, която представлява значителен и нарастващ дял от потреблението на енергия в еврозоната. Докато цените за домакинствата се определят до голяма степен от таксите за дистрибуция, данъците и регулациите, големите промишлени потребители са пряко изложени на тенденциите на пазара на едро. Тук цените – които някога са били около 75 евро/MWh – сега надхвърлят 100 евро/MWh и дори са надхвърлили 190 евро/MWh в някои страни, два пъти повече от нивата им преди енергийната криза. Тези увеличения могат да бъдат проследени до геополитическо напрежение, покачващи се цени на квотите за емисии и недостатъчни инвестиции във възобновяема енергия, за да се компенсира потреблението на изкопаеми горива.
Но независимо от произхода им, постоянно високите цени на енергията вредят на конкурентоспособността на индустриите. Естествено, това важи особено за енергоемките сектори като химикали, металургия и цимент. Компаниите може да не са в състояние да прехвърлят тези увеличения на клиентите, без да загубят продажби. С течение на времето, ако по-високите разходи за енергия продължат, намаляващите продажби могат в крайна сметка да доведат до загуба на работни места. Изразяването на конкурентното неблагоприятно положение в числа илюстрира това: цените на електроенергията в ЕС в момента са 2,5 пъти по-високи, отколкото в Съединените щати, а цените на газа са почти пет пъти по-високи.
Колко работни места ще струва по-скъпата електроенергия?
И така, какво е въздействието на по-скъпата енергия върху заетостта? За да отговорят на този въпрос, авторите на изследването анализират данни на фирмено ниво, извлечени от финансовите отчети на приблизително 200 000 производствени фирми в Белгия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство. Резултатите показват, че трайно покачване на цените на електроенергията с 10% може да намали заетостта в най-енергоемките индустрии с 1% до 2%. Икономическите последици биха били значителни и концентрирани в специфични области, като Южна Германия, Рур и Северна Италия. В допълнение към очакваните преки ефекти, трябва да вземем предвид и загубените работни места в сектори, които са косвено засегнати, като например услугите. Емпиричните данни сочат, че високотехнологичните работни места в производството създават по-голямо търсене на местни нетъргуеми услуги, като хотелиерство и търговия на дребно в близост. Например, загубата на една позиция във високотехнологична, енергоемка фирма може да доведе до загуба на до пет допълнителни работни места другаде.
Постигане на справедлив преход
Как може да се смекчат тези отрицателни ефекти върху заетостта? Идеалното решение би било да има по-евтина и по-чиста енергия на разположение възможно най-скоро. Това би подпомогнало конкурентоспособността на европейското производство и би запазило работните места. Но преходът ще отнеме време и пазарът на труда ще бъде засегнат.
Междувременно, миналите икономически преходи показват, че загубата на работни места в един сектор или регион не води непременно до по-висока безработица като цяло. Гъвкавостта на пазара на труда е критичен фактор за управлението на такъв преход. Способността на работниците да се движат между индустрии и региони и да се адаптират към новите изисквания за умения смекчава смущенията. Нови работни места могат да се появят на различни места и да изискват различни умения, което налага стабилни системи за преквалификация и подкрепа на мобилността.
Следователно са необходими механизми за подкрепа за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работниците, наред с други неща. Сделката за чиста промишленост на Европейската комисия е в същата посока. Тя препоръчва съгласуване на декарбонизацията със справедлив преход за съкратените работници. Заедно с политиките, които дават приоритет на икономическата диверсификация, създаването на работни места в зелени индустрии и отвъд тях, както и всеобхватната подкрепа за работниците, зеленият преход може да бъде катализатор за приобщаващо икономическо обновление в Европа. Това от своя страна може да помогне за справяне с въздействието на по-високите цени на енергията и техния домино ефект върху работните места.
*Анализът е от блога на ЕЦБ
