Провалът на Запада да прекрати постепенно продажбите на руски петрол и газ помогна на руската икономика да се възстанови. Износът на петрол и газ от Русия е генерирал над 180 милиарда долара досега през 2024 г. – повече от планираните разходи за отбрана за 2025 г. (145 милиарда долара).
В анализ, публикуван от EUROACTIV, Мартин Владимиров, Исак Леви и Сергей Макогон*, коментират как се провалят руските енергийни санкции на Запада и какво може да се направи по въпроса…
Ако следващата американска администрация иска да постигне „мир чрез сила“, трябва да има трансатлантически тласък за по-строго прилагане на петролната забрана на Г-7 и постепенно премахване на руските изкопаеми горива от западните пазари. Въпреки че руският износ на изкопаеми горива за Запада е намалял, явните вратички в режима на санкции продължават да съществуват. Пропуските в петролната забрана бяха умишлено оставени отворени, тъй като страните от Г-7 се бореха с преувеличен страх от скока на цените на енергията.
Провалът на Запада да прекрати постепенно продажбите на руски петрол и газ помогна на руската икономика да се възстанови. БВП нарасна с 3,6% през 2023 г. и се предвижда да нарасне с още 3,2% през 2024 г. Руският петролен и газов сектор остава изненадващо стабилен с приходи от износ с 8% по-високи през първите 9 месеца на 2024 г. в сравнение със същия период преди пълномащабното им нахлуване през 2021 г.
Износът на петрол и газ от Русия е генерирал над 180 милиарда долара досега през 2024 г. – повече от планираните разходи за отбрана за 2025 г. (145 милиарда долара).
Три основни пропуска в петролните политики на Г-7 позволяват Русия да продължи да избягва санкциите.
След забраната на ЕС за руски петрол от декември 2022 г. Русия е изнесла суров петрол на стойност 14 милиарда долара за Чехия, Унгария, Словакия и България, които получиха изключения. Въпреки че е замислен като временна мярка за постепенно премахване на зависимостта от руски петрол, вносът остава стабилен, с изключение на България, която спря руския внос през януари 2024 г., след като анализ на CSD и CREA разкри манипулирането на Русия на освобождаването за продажба на петролни продукти за милиарди в световен мащаб.
Русия изнася около 300 000 барела на ден за Европа под азерски и казахски етикети. Казахстан продава 80% от своя суров петрол, смесен с руски петрол от черноморското пристанище Новоросийск. Междувременно, за да продължи да продава в Европа чрез тръбопровода „Дружба“, Казахстан се ангажира в размяна на петрол с Русия. По подобен начин Азербайджан изнася суров петрол за Русия чрез нефтопровода Баку-Новоросийск, където може да бъде препродаден като неруски петрол.
Санкциониращите страни също косвено са внесли руски петролни продукти на стойност милиарди долари през Турция и Индия.
Индия се превърна в най-големия купувач на руски морски суров петрол, като Nayara Energy – филиал на санкционираната Роснефт – рафинира и изнася големи количества гориво за ЕС и Обединеното кралство.
Турция стана най-големият вносител на руски петролни продукти, купувайки горива за 31 милиарда долара. Слабото правоприлагане позволи на руските посредници да реекспортират над 3 милиарда щатски долара към ЕС и САЩ.
Въпреки отстъпката за руския петрол, суровият петрол Urals беше средно $70 през 2024 г., надхвърляйки горната граница на G7 с $10. Ограничението, предназначено да намали руските приходи, се прилага колебливо поради нарастващия флот в сянка и слабото правоприлагане. Търговците прикриват цените чрез фалшива документация и трансфери от кораб на кораб, активирани от мрежи в Гърция, Малта, Панама, Турция, ОАЕ и Хонконг. Няма основателни икономически или основани на предлагането причини да се поддържат тези пропуски.
Руският петрол сега осигурява само 6% от потреблението в ЕС, спад от над една трета през 2022 г., а САЩ внасят само 2% от продуктите, произведени от руски суров петрол. Увеличеното производство в САЩ и малко по-високото производство на ОПЕК може незабавно да замени руските доставки. Твърденията, че руският петрол понижава световните цени, са неоснователни, тъй като търговци и рафинерии прибират отстъпката, дадена на руския петрол, както се вижда от скорошен анализ на доставките на петрол в Чехия.
Ако има достатъчно политическа воля, Г-7 може напълно да спре руския петрол, като затвори тези правни пропуски.
Страните от Централна Европа трябва да ускорят прехода си от руски суров петрол. Забраната на вноса на продукти, рафинирани от руски петрол, ще попречи на трети страни да се възползват от вратичката в рафинирането и ще ограничи търсенето на нови пазари от страна на Кремъл.
Намаляването на тавана на цената до 30 долара би намалило приходите на Русия от петрол с 25%, ограничавайки средствата за нейната война в Украйна, като същевременно дава стимул на Русия да продължи да произвежда. Западните санкции трябва също така да са насочени към танкери без адекватна морска застраховка, предотвратяване на измами и смекчаване на рисковете за околната среда.
САЩ и ЕС трябва да се справят с „прането“ на износа на руски газ от Газпром. До края на 2024 г. Русия доставя 18% от вноса на ЕС, което я прави вторият по големина доставчик в Европа.
Руският газ, включително LNG и доставките по тръбопроводи, често се препродават от посредници с отстъпка. Разчитането на руски газ обаче покрива около 14% от търсенето на ЕС и може лесно да бъде заменено от глобални доставки на LNG.
В съответствие с плана на REPowerEU за постепенно спиране на руския газ до 2027 г. държавите от ЕС трябва да наложат забрана. Ако Русия спре транзита на газ от Украйна в началото на 2025 г., санкциите на „Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ (CAATSA) трябва да обхванат и Турски поток, позволявайки на европейските клиенти да преустановят или предоговорят договорите на Газпром.
Поетапното премахване на руските изкопаеми горива би подкопало критично приходите на Кремъл и би отслабило неговите олигархични мрежи.
За да подкрепи това, ЕС трябва да ускори прилагането на санкциите, като криминализира укриването и като даде повече правомощия на Европейската прокуратура (EPPO) – важна стъпка към създаването на нова трансатлантическа стратегия за икономическа сигурност и ефективното възпиране на руската агресия.
*Мартин Владимиров е директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД); Исак Леви е ръководител на екипа за политика и енергиен анализ Европа-Русия в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA); Сергий Макогон е старши енергиен експерт, бивш главен изпълнителен директор на Gas TSO of Ukraine (2019-2022)
