Проучване на ОИСР хвърля светлина върху действителните данъчни ставки, които се прилагат по света и отбелязва, че данъчните вратички, съществуващи в богатите страни, твърде често ги приравняват към тези в данъчните убежища, коментира Кристиян Шаваньо за alternatives-economiques…
От 140-те страни, подписали международното споразумение от октомври 2011 г., около петдесет вече са се ангажирали да въведат през тази година минимално данъчно облагане от 15% на печалбите, реализирани от мултинационалните компании извън страната им на произход.
Това, според последните оценки на ОИСР от началото на януари 2024 г., може да донесе допълнителни приходи от корпоративен данък между 155 и 192 милиарда долара в световен мащаб. Експертите на институцията смятат, че така ще се намалят наполовина изкуствените прехвърляния на печалба с цел избягвване на данъци.
За да се разбере доколко това ще промени данъчното облагане на мултинационалните компании, трябва да се знае какъв е действителният размер на корпоративния данък, който те плащат. Ако въпросът е прост, то отговорът не е! Съществуват проучвания, като наскоро публикувания Глобален доклад за укриването на данъци за 2024 г., публикуван от Европейската данъчна обсерватория, който се опитва да оцени дела на изкуствено прехвърлените печалби към данъчните убежища и размера на пропуснатите приходи. Но не разполагаме с точна информация за действителната данъчна ставка, по която компаниите наистина плащат.
Официална и дествителна ставка
Трима икономисти от ОИСР предлагат една оригинална разработка по темата. Тя се фокусира върху няколко хиляди мултинационални компании с оборот от над 750 милиардда евро, които със своите стотици хиляди дъщерни дружества присъстват в повече от 200 държави. Изчисленията са за периода 2017-2020 г. и правят разликата между официалната данъчна ставка, по която се плаща корпоративният данък и действително платения от компаниите. Така те стигат до няколко важни резултата.
Средната ефективна данъчна ставка (половината от фирмите плащат по-малко, другата половина плащат повече) е 16,4%. Но диапазонът е широк, от нулево данъчно облагане до 35%. Има 35 държави, в които средната данъчна ставка е под 5%. В данъчните убежища (наречени „инвестиционни центрове“ на дипломатическия език на ОИСР) средната ставка е 1,6%.
Това, че знаем ставката, не ни показва в коя страна е реализирана печалбата, върху която плащаме данъка. И ето първата изненада: само 6,8% от печалбите са постигнати в страни, в които средната ефективна данъчна ставка е под 5%., 15% – в страни, където средната данъчна ставка е между 5 и 15%.
Границата от 15% е важна поради влизането в сила на новата мярка от тази година. Оттук интересен е следният резултат, който показва, че повече от една четвърт (26,1%) от печалбите, получени в страни, чиято средна ефективна данъчна ставка е между 15 и 25%, всъщност се облагат с данък под 15%. Това е валидно за 13% от печалбите, в страни, където средната ефективна данъчна ставка е по-висока от 25%. С една дума, има начини как да се плаща малък корпоративен данък, дори и в страни, където данъчната ставка е априори доста висока.
Данъчни вратички срещу данъчни убежища
Ето и последният интересен резултат, който излиза на преден план в проучването: в крайна сметка какъв дял от печалбите с колко се облага? Средно годишно през 2017-2020 г. половината (48,8%) от печалбите на големите мултинационални компании са били обложени с данък под 15% и тези печалби са разположени в равно съотношение (41% и 39%) в данъчни убежища и в страни с високи доходи.
Ако погледнем същите данни за печалби, обложени с данък под 5% (12,7% от общия размер), 80% се намират в данъчни убежища, а 13,5% се намират в страни с високи доходи и високи официални данъчни ставки.
За да определим компаниите, които се възползват от ниските данъчни ставки, трябва преди всичко да се съсредоточим в данъчните убежища. Но това не е достатъчно. В значителна степен избягването на данъчното облагане се крие в използването на данъчните вратички, предлагани от богатите страни, които позволяват на компаниите да се възползват от ефективни данъчни ставки, които могат да бъдат толкова ниски, колкото тези, в данъчните убежища.
Оказваме се извън границите на приемливата данъчна конкуренция. Фактът, че ОИСР извежда на преден план тази тема, вече е нещо добро. Това е първа техническа стъпка, която сега трябва да намери политическо продължение. Според ОИСР, след въвежднето на минималния данък, размерът на печалбите на мултинационалните компании, облагани досега с ниски ставки, ще спадне със 70%. Остава да видим какво ще последва оттук нататък.
