fbpx

Какво очаква бизнесът от Бюджет 2022

Работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал в България формулират няколко основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в Бюджет 2022 г.

АИКБ представя своите препоръки към Бюджет 2022 г.  с цел осигуряването в неговата структура на финансирането на политики за противодействие на последиците от кризата, създадена от пандемията COVID-19, и последвалата икономическа и енергийна криза, политики за подобряване на бизнес средата, както и възможности за осигуряване на икономически растеж на България.

В същото време се признава, че в настоящата политическа обстановка, без действащ парламент, ще бъде много трудно да се разработи, обсъди и приеме държавен бюджет за следващата година. Препоръките се правят обаче, за да бъдат вдневния ред на обществото и да се реагира максимално бързо при преодоляване на политическия и институционален вакуум.

На първо място бизнесът поставя „Политики, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове“.

Предлага се, прилагането на мярка за изплащане на средства за запазване на заетостта и доходите на работници и служители (така наречената мярка 60/40), която да смекчи нарастването на безработицата и частично да предотврати закриването на работни места и съкращаването на заети лица. В стратегически план – въвеждане на система по примера на т.нар. модел „Kurzarbeit” в немскоговорящите страни, подкрепяща финансово запазването на заетостта в краткосрочни периоди на ниско натоварване на предприятията.

На следващо място се иска прилагане на мярката за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30 % спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия.

В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, което да е обсъдено и прието с обществен консенсус и което да се активира автоматично при настъпване на кризи, водещи до нарастването на безработицата и да противодейства на закриването на работни места и съкращаването на наети.

Втората препоръка е за „Политики, свързани с човешки ресурси“.

АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата за страната в период на криза. Асоциацията подкрепя политика за ръст на доходите, основана на ясна обвързаност с производителността на труда и при конструктивен социален диалог, като предлага договарянето на минималните работни заплати да се извършва на браншово равнище от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Работодателите отново се обявяват срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, ощетяващи предприятията и работещите в реалния сектор, и настояват да бъдат прекратени, като най-неприемливи са:

  • Заплащането от предприятията на първите три дниот обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – „отпуск за отпуск“и заместването на липсващата инфраструктура за грижа за децата като детски ясли и градини с дълъг отпуск по майчинство, който спъва професионалната реализация на майките и влияе негативно на икономическия растеж;
  • Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС и нарушаващо принципа „равно възнаграждение за равен труд“.

АИКБ смята, че размерът на максималния осигурителен доход не трябва да се променя до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв.

В областта „Образование, наука и култура“ се настоява реформата в сферата на образованието да се подкрепи и ускори чрез предвиждане на съответнине средства и механизми в Бюджет 2022 за:

  • Продължаване на поетапното съкращаване на план-приема във висшите училища, финансиран от държавния бюджет до 50% от числеността на завършващите средно образование, и привеждането му в тясно съответствие с потребностите на пазара на труда;
  • Промяна на системата на финансиране на висшето образование и въвеждане на ангажимент за работа в страната за определен период на завършилите студенти – държавна поръчка;
  • Осъвременяване на учебните планове и програми и съкращаване на обучението по остарели и ненужни учебни дисциплини, както и намаляване на срока на обучение в бакалавърска степен до 3 години, при запазване на размера на финансирането;
  • Стипендии за обучение на студенти и ученици по дефицитни и непривлекателни професии, търсени на пазара на труда;

Сред политиките в областите „Европейска зелена сделка“ и „Енергетика“ АИКБ настоява за пълноценно функциониране на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка, тъй като след единственото до момента заседание на 16 юни 2020 г. няма никаква активност от страна на институциите, както и ъздаването на действащ Национален съвет по енергетика. Този съвет трябва да бъде конституиран по начин, обезпечаващ както висока експертиза и безспорна репутация, но и независимост от текущите политически процеси и властови проекции.

От асоциацията припомнят, че многократно са предупреждавали за основателните си съмнения, че българската енергетика се управлява некадърно, користно и в ущърб на обществения интерес, а цените на електроенергията, търгувана на БНЕБ, лесно биват манипулирани. По тази причини АИКБ настоява за ясна и обществено защитена управленска програма по всяка от следните теми:

  • Преразглеждане на целия модел за предлагане на електрическа енергия и природен газ – провеждане на ангажирани прозрачни политики на предлагане на електроенергия, с цел обезпечаване на адекватност, ликвидност, прогнозируемост и постигане на устойчиви пазарни цени;
  • Развитие на ядрената електроенергетика;
  • Бъдещето на въглищната електроенергетика –ограничено от ангажиментите, поети от страната ни в рамките на Европейския пакет „Готови за 55“ и с категорична необходимост от изготвяне на Пътна карта за поетапното извеждане на мощности от експлоатация;
  • Насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, включително за собствени нужди;
  • Минимизиране на бюрокрацията при изграждане на фотоволтаични инсталации до 1MW и съкращаване на процеса на присъединяване към мрежата.
  • Въвеждане на т.нар модел на “smart metering“ при производителите на енергия от ВЕИ по примера на други европейски държави, където той се прилага. При този модел неизползваната енергия, влизаща в мрежата, се кредитира по сметка на производителя й и може да бъде използвана от него в друг период.
  • Допускането на частни търговски платформи за търговия със „зелена“ енергия.
  • Развитие на алтернативни енергийни мощности и системи за съхранение;
  • Развитие на националната енергийна инфраструктура, в частност и електропреносната мрежа с оглед осигуряване на качествена, сигурна и достъпна енергия, както и постигане на пълноценен интегритет с общия европейски пазар;
  • Ангажираност и политики на предлагане на природен газ на вътрешния пазар, в т.ч. развитие на националната газопреносна система и съхранението на природен газ.
  • Финансова подкрепа за домакинствата за включване към газовата мрежа.



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"