Проучване на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe установява, че филантропският потенциал на българското общество е 567 млн. лева, но е необходима подходяща мотивация и премахване на съществуващи пречки. Това е два пъти повече от моментното състояние на дарителската активност на българите.
Изследването посочва, че 49% от българите вече са склонни да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки, както и че 50% от българите редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лева (около 140 лева на дарител). 42% даряват продукти като лекарства и храни, а 32% от българите са участвали в доброволческа дейност през последните 12 месеца.
Проучването на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe „Филантропия и корпоративна социална отговорност в Централна и Източна Европа | БЪЛГАРИЯ“, проведено през април и май 2023 г., търси отговори на въпроси от рода на как да укрепим екосистемата за социално въздействие и да улесним по-информираното, целенасочено и ефективно дарителство в България.
На първо място се посочва, че нестабилната политическа ситуация възпрепятства диалога с публичния сектор.
В България основно препятствие пред разработването на дългосрочни стратегии и действия е липсата на стабилност на централното правителство. С многократните смени на правителствата през последните две години, включително на министрите, отговарящи за социалните въпроси, ефективният диалог и осъществяването на промените са трудни. Ето защо е необходимо да се насърчи хоризонталният подход към социалните въпроси и общата стратегия. Би било полезно да има специален орган или лице, който/което да отговаря за това във всички министерства. Отбелязва се, че правителството е предприело стъпка в тази посока, създавайки самостоятелен отдел към Министерството на труда и социалната политика, за да улесни обмена на знания между различните заинтересовани страни, които вече разполагат с известни знания, но биха имали полза от по-активен подход.
Изтъква се и недостатъчно дългосрочното финансиране на социални цели.
Както и в други държави от региона, в България преобладава краткосрочно и основано на проекти финансиране. Също така преобладава подходът „тук и сега“, а не задълбоченият анализ на проблема. Фондовете на ЕС, макар и потенциален източник на дългосрочно финансиране, са свързани с предизвикателства като взискателна бюрокрация и отчетност. Международните частни фондации някога са били важен източник на дългосрочно финансиране, но много от тях са се оттеглили след присъединяването на България към ЕС, приемайки, че фондовете на ЕС ще покрият необходимите средства. Оказва се обаче, че много организации са започнали да предоставят социални услуги на държавата, като по този начин отново станаха зависими от публично финансиране. Завръщането на международните донори в България би осигурило стабилност, докато подкрепа в областта на фондовете на ЕС по отношение на изготвянето на заявления и отчитането остава необходимост.
Липсва и популяризиране и подкрепа в областта на инвестициите с въздействие. Инвеститорите виждат, че социалните въпроси стават все по-важни, но се нуждаят от насоки какво означава това за тях. Не е ясно как да се измерва въздействието и какво точно означават този тип инвестиции. Темата е нова и неясна. Ето защо би било полезно инвеститорите да разполагат с набор от прости и разбираеми насоки и добри практики. Струва си също така да се обмисли предоставяне на подкрепа от страна на публичната администрация за намаляване на инвестиционния риск (например данъчни стимули), изтъкват авторите на проучването.
Не на последно място се откроява и липсата на система от стимули, изразяваща се в данъчни облекчения. Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да намалят финансовия си резултат, при условие че разходите за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им печалба, но приспаданията не са толкова значителни предвид ниския размер на данъка (10% върху приходите и върху доходите на физическите лица). Също така, даренията в полза на организации с нестопанска цел в частна полза не се признават за данъчни цели, а изискванията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат потенциалните донори.
Според Вяра Тодорова от „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”, съдействали на проучването, „за да се реши този проблем, следва да се обмисли промяна на механизма или въвеждане на други видове стимули, като например преференциално третиране при търгове сред други. С опростяването на изискванията за документиране и разширяването на списъка на признатите бенефициери би се намалила административната тежест и би се насърчи подкрепата за по-широк кръг каузи и организации”.
Изследването изтъква и необходимостта от строги правила за осъществяване на търговска дейност от юридически лица с нестопанска цел.
Предвид това, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява на юридическите лица с нестопанска цел да извършват дейност, чрез която да генерират приходи, но приходите се облагат с корпоративен данък (10%) и са свързани с определени условия и ограничения. Например стопанската дейност трябва да допълва предмета на основната дейност на юридическото лице с нестопанска цел и печалбата не може да бъде разпределена като дивиденти, което ограничава достъпа до външни източници на финансиране. Поради тези ограничения стопанската дейност обикновено се ограничава до продажбата на дребни предмети или до рекламни дейности. Този проблем би могъл да се реши чрез ясни насоки и примери, които да помогнат на юридическите лица с нестопанска цел да разберат видовете стопански дейности, които могат да се считат за допълващи тяхната мисия. Това ще помогне на организациите да се ориентират в изискванията и да гарантират спазването на закона, като същевременно разширяват потенциала си за генериране на приходи.
Откроява се и липсата на яснота относно ДДС върху безвъзмездните услуги, макар принципно ДДС не се дължи при безвъзмездното предлагане на услуги, свързани с дейността на дружеството, но липсата на ясни насоки и двусмислието налагат индивидуално тълкуване. Данъчните органи могат да изчислят разходите за извършената работа и да очакват плащане на ДДС, ако преценят, че няма връзка. За да се избегне неправилно тълкуване, важно е да се разработят ясни насоки, с които да се определят обстоятелствата, при които доставките на безвъзмездни услуги са освободени от ДДС. Тези насоки следва да очертават конкретни критерии, с които се установява ясна връзка между предоставените услуги и дейността или целите на дружеството.
