Анализ, публикуван в блога на ЕЦБ, разглежда как паричната политика в Съединените щати преминава през Атлантика и какво означава това за еврозоната…
Глобалната икономика е взаимосвързана. Поради това паричните политики на централните банки често засягат други икономики. Тези „разливания на паричната политика“ са особено подходящи за толкова тясно свързани икономики като Съединените щати и еврозоната. Разливите от паричната политика на САЩ първоначално работят в обратна посока на паричната политика на ЕЦБ, но след това посоките се изравняват. Например, изненадващо затягане на политиката на САЩ води до първоначално увеличение на инфлацията в еврозоната, тъй като еврото отслабва. С течение на времето обаче по-строгата парична политика на САЩ намалява инфлацията в еврозоната, подобно на по-строгите политики на ЕЦБ.
По-подробно, когато Федералният резерв неочаквано повиши лихвените проценти, за да ограничи инфлацията и икономическата активност, инфлацията в еврозоната се увеличава средно през трите месеца след предприетото от Фед. Това е така, защото след изненадващо затягане в Съединените щати, еврото веднага отслабва спрямо долара. А това оскъпява вносните стоки. Този ефект е особено важен за вноса от еврозоната, оценен в щатски долари, като петрол и други стоки. По-слабото евро също поевтинява износа от еврозоната за Съединените щати. Това от своя страна леко подкрепя икономическата активност и цените в еврозоната. Следователно в краткосрочен план последиците от изненадващо затягане на паричната политика на САЩ върху икономиката на еврозоната работят в обратна посока на ефектите от затягане на паричната политика от ЕЦБ.
С течение на времето обаче първоначалното инфлационно въздействие на по-високите лихвени проценти в САЩ се компенсира от по-широк дезинфлационен натиск. По-строгите условия на финансиране от САЩ се разпространяват в еврозоната чрез световните финансови пазари, което води до забавяне на икономическата активност в еврозоната. В същото време затягането на Фед натежава и върху икономическата активност в САЩ с течение на времето, като по-ниското търсене от американските домакинства и фирми предполага по-нисък внос от еврозоната. Като цяло средносрочните ефекти от паричната политика на САЩ върху еврозоната наподобяват забавящото въздействие на подобни действия на ЕЦБ. Това означава, че – въпреки че непосредствените въздействия може да са различни – в средносрочен план паричната политика на САЩ тласка икономиката на еврозоната в същата посока, в която биха я променили и политиките на ЕЦБ. Как стигнахме до тези констатации?
Използвахме емпиричен метод, наречен местни прогнози, за да анализираме въздействието на изненадите на паричната политика на САЩ или „шоковете“ върху еврозоната. Шоковете съответстват на промяната в паричната политика, която надхвърля обичайния отговор на централната банка на икономическото развитие. Проучването на такива сътресения дава по-ясна представа за причинно-следствените връзки на политиката с последващите икономически развития.
Шоковете на паричната политика се извличат чрез измерване на движенията на финансовите пазари в кратък времеви прозорец около решенията на паричната политика от двете страни на Атлантическия океан. След като изолирахме шоковете, ние ги интегрирахме в модел на местни прогнози, който – въз основа на исторически закономерности – ни казва как икономическите променливи, като инфлацията в еврозоната и индустриалното производство, реагират на шоковете в паричната политика на САЩ и еврозоната във времето. Този подход помага да се разграничат краткосрочните и средносрочните ефекти и по този начин предоставя нюансирано разбиране за това как се развиват въздействията на политиката.
И защо е важно?
Нашите констатации имат важно значение за провеждането на паричната политика на ЕЦБ при наличието на вторични ефекти върху паричната политика на САЩ. Простото имитиране на изненадващо движение на лихвените проценти в САЩ може да предотврати краткосрочни странични ефекти, като например по-висока (или по-ниска) инфлация. В средносрочен план обаче това би било добавък към импулса за затягане (или облекчаване) от чужбина, което би създало рискове ЕЦБ на свой ред да надхвърли националната си цел за инфлация. Отчитането на такива средносрочни странични ефекти е важно поради изричната средносрочна ориентация, залегнала в целта за инфлацията на ЕЦБ.
