Глобалните въглеродни емисии са нараснали шест пъти от 1950 г. Кои страни обаче са допринесли най-много за този растеж?
В партньорство с Националния съвет за комунални услуги, изданието Visual Capitalist отговаря на този въпрос, използваxur регионални данни за емисиите от Berkeley Earth и Global Carbon Project.
През 50-те години на миналия век Съединените щати и страните, които по-късно формират Европейския съюз (ЕС), са били отговорни за над 70% от общите годишни емисии в света.
Тази тенденция обаче бързо се променя, когато други нации излизат на сцената.
Например, икономическият подем на Китай през 70-те години на миналия век, особено с появата на новата икономическа стратегия на Дън Сяопин през 1978 г., предизвиква значително покачване на емисиите на CO2 в страната. От 1950 до 2000 г. Китай прави скок от над 4500% в емисиите, достигайки годишните 3,6 милиарда тона до 2000 г. По същия начин Индия, Япония и по-широкият азиатски регион са имали ръст на емисиите над 1000% между 1950 и 2000 г.
От изданието уточняват, че 1950 г. е използвана като начална точка за изследването поради липсата на налични данни за много страни преди тази година.
Както се вижда от таблицата, растежът на глобалните въглеродни емисии се забавя от 2000 г. насам. Все пак глобалните емисии все още растат – от 25 милиарда тона през 2000 г. до 37 милиарда през 2022 г., което е поредн връх за всички времена. Днес над 40% от емисиите идват от Съединените щати и Китай, което подчертава тяхната основна роля в оформянето на глобалния пейзаж на емисиите.
Накъде отиваме?
Неотдавнашният доклад на ООН за пропуските в емисиите подчертава тревожна реалност: текущият процент на емисии, съчетан със съществуващите политики, насочва човечеството към свят, който е с 3°C по-топъл от прединдустриалните нива. Това рязко контрастира с целите от 1,5–2°C, договорени през 2015 г.
Междуправителственият панел по изменение на климата предвижда, че такава степен на затопляне ще доведе до катастрофални последици, от сериозни промени в метеорологичните модели до покачване на морското равнище, широко разпространено изчезване и критични смущения в глобалните хранителни и водни системи.
Това подчертава критичната необходимост от бързи, съгласувани действия за ограничаване на емисиите и смекчаване на предстоящите екологични предизвикателства, които потенциално са пред нас.