fbpx

Китай и Азия с най-голям принос за увеличаване на глобалните CO2 емисии

Глобалните въглеродни емисии са нараснали шест пъти от 1950 г. Кои страни обаче са допринесли най-много за този растеж?

В партньорство с Националния съвет за комунални услуги, изданието Visual Capitalist отговаря на този въпрос, използваxur регионални данни за емисиите от Berkeley Earth и Global Carbon Project.

През 50-те години на миналия век Съединените щати и страните, които по-късно формират Европейския съюз (ЕС), са били отговорни за над 70% от общите годишни емисии в света.

Тази тенденция обаче бързо се променя, когато други нации излизат на сцената.

Например, икономическият подем на Китай през 70-те години на миналия век, особено с появата на новата икономическа стратегия на Дън Сяопин през 1978 г., предизвиква значително покачване на емисиите на CO2 в страната. От 1950 до 2000 г. Китай прави скок от над 4500% в емисиите, достигайки годишните 3,6 милиарда тона до 2000 г. По същия начин Индия, Япония и по-широкият азиатски регион са имали ръст на емисиите над 1000% между 1950 и 2000 г.

От изданието уточняват, че 1950 г. е използвана като начална точка за изследването поради липсата на налични данни за много страни преди тази година.

Източник: Visual Capitalist

Както се вижда от таблицата, растежът на глобалните въглеродни емисии се забавя от 2000 г. насам. Все пак глобалните емисии все още растат – от 25 милиарда тона през 2000 г. до 37 милиарда през 2022 г., което е поредн връх за всички времена. Днес над 40% от емисиите идват от Съединените щати и Китай, което подчертава тяхната основна роля в оформянето на глобалния пейзаж на емисиите.

Накъде отиваме?

Неотдавнашният доклад на ООН за пропуските в емисиите подчертава тревожна реалност: текущият процент на емисии, съчетан със съществуващите политики, насочва човечеството към свят, който е с 3°C по-топъл от прединдустриалните нива. Това рязко контрастира с целите от 1,5–2°C, договорени през 2015 г.

Междуправителственият панел по изменение на климата предвижда, че такава степен на затопляне ще доведе до катастрофални последици, от сериозни промени в метеорологичните модели до покачване на морското равнище, широко разпространено изчезване и критични смущения в глобалните хранителни и водни системи.

Това подчертава критичната необходимост от бързи, съгласувани действия за ограничаване на емисиите и смекчаване на предстоящите екологични предизвикателства, които потенциално са пред нас.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"