Китайският премиер Ли Цян обяви амбициозна цел за икономически растеж от около 5% през 2024 г., обещавайки стъпки за трансформиране на модела на развитие на страната и обезвреждане на рисковете, подхранвани от фалирали строителни предприемачи и задлъжнели градове, съобщвата Ройтерс.
Изнасяйки първия доклад за работата си в рамките на годишната среща на Общокитайското събрание на народните представители, парламентът на Китай, Ли отбелязва и по-високите разходи за отбрана, като същевременно втвърдява реториката за Тайван.
При определянето на цел за растеж, подобна на миналата година, която ще бъде по-трудна за постигане, тъй като възстановяването след COVID губи сила, Пекин сигнализира, че дава приоритет на растежа пред всякакви реформи, въпреки че Ли обеща смели нови политики, отбелязват анализатори.
„По-трудно е да постигнем 5% тази година, отколкото миналата година, тъй като базовото число е по-високо, което показва, че висшите лидери са ангажирани да подкрепят икономическия растеж“, казва Тао Чуан, главен макро анализатор в Soochow Securities, цитиран от Ройтерс.
Неравномерният растеж от миналата година разкри дълбоките структурни дисбаланси в Китай – от слабо потребление на домакинствата до все по-ниска възвръщаемост на инвестициите, което провокира призивите за нов модел на растеж.
Китай започна годината със срив на фондовия пазар и дефлация на нива, невиждани от световната финансова криза през 2008-09 г. Кризата с имотите и проблемите с дълга на местното правителство продължават, увеличавайки натиска върху китайските лидери да излязат с нови икономически политики, изтъква Ройтерс.
На фона на бързо изчезващото икономическото чудо на Китай, някои икономисти правят сравнения със загубените десетилетия на Япония от 90-те години на миналия век, призовавайки за пропазарни реформи и мерки за повишаване на доходите на потребителите.
„Не трябва да изпускаме от поглед най-лошите сценарии. Трябва да продължим напред с трансформирането на модела на растеж, да направим структурни корекции, да подобрим качеството и производителността“, заявява Ли пред парламента.
Той признава, че постигането на целта „няма да е лесно“, като добавия, че е необходима „проактивна“ фискална позиция и „разумна“ парична политика. Целта разглежда „необходимостта от повишаване на заетостта и доходите и предотвратяване и обезвреждане на рисковете“, отбелязва Ли.
Международният валутен фонд прогнозира растеж на Китай през 2024 г. от 4,6%, намалявайки до 3,5% през 2028 г.
„Политиците изглеждат доволни от настоящата траектория. Това е разочароващо за онези, които се надяваха на по-голям тласък… Има риторична подкрепа за дълга на местното правителство и сектора на имотите, но ключът е как това се прилага на практика“, анализира Бен Бенет, азиатско-тихоокеански инвестиционен стратег в Legal And General Investment Management.
Китай планира да поддържа бюджетен дефицит от 3% от икономическото производство, което е спад от ревизираните 3,8% миналата година. Най-важното е, че планира да издаде 1 трилион юана (139 милиарда долара) в специални ултра-дългосрочни държавни облигации, които не са включени в бюджета.
Бюджетните планове включват увеличение на разходите за отбрана със 7,2% тази година, подобно на 2023 г. – цифра, наблюдавана отблизо от съседите на САЩ и Китай, които са предпазливи относно стратегическите намерения на страната, тъй като напрежението над Тайван нараства. Бюджетът за отбрана на Китай се удвои, откакто президентът Си Дзинпин дойде на власт преди повече от десетилетие. Тази година бележи 30-ата поредна нарастване на разходите за отбрана, според изследване на Международния институт за стратегически изследвания.
В доклада на Ли не присъстват предишните споменавания за „мирно обединение“ с Тайван.
Изправен пред демографска криза, която също заплашва преминаването към модел на растеж, воден от потребителите, държавният плановик на Китай обеща да подобри политиките в подкрепа на раждаемостта, като същевременно повиши обезщетенията и основните пенсии за нарастващото възрастно население.
Що се отнася до сектора на имотите, Ли обеща да финансира „оправдани“ проекти и да осигури повече социални жилища, тъй като Пекин се стреми да разреши пренасищането с незавършени имоти, което тревожи купувачите на жилища.
Въпреки че Ли заявява, че Китай иска да ограничи индустриалния свръхкапацитет, той също отбелязва повече ресурси за технологични иновации и напреднало производство, в съответствие с настояването на Си за „нови продуктивни сили“, каза Ли.
Китай също така ще премахне всички ограничения за чуждестранни инвестиции в производствения сектор и ще формулира планове за развитие на квантовите изчисления, големите данни и изкуствения интелект, докато се стреми към технологична самодостатъчност.
Някои анализатори критикуваха фокуса на политиката на Китай върху производството, изтъквайки, че това изостря индустриалния свръхкапацитет, задълбочава дефлацията и засилва търговското напрежение със Запада.
