Рядък документ, предназначен за китайската армия и отнасящ се до развитието на самолетите пето поколение е публикуван на сайта The Diplomat, цитиран от France 24. Този документ представлява изследване, което поставя преди 20 години стратегическите основи на това, в което трябваше да се превърне J-20, наречен „величественият дракон“ и който стана символ, макар и все още твърде тайнствен, на новите китайски амбиции.
„Това е най-подробният наличен към момента публичен документ“ за „една от най-тайнствените програми на китайските ВВС“ – изтребителят пето поколение J-20. Сайтът The Diplomat, специализиран в геополитическите новини на азиатския континент, се похвали на 15 февруари, че е успял да преведе китайски текст с… 19-годишна давност.
Защо този документ, скромно наречен „стратегическо изследване за развитието на програмата за създаване на китайски изтребител“, който е написан през 2003 г., в едни съвсем различни в технологично и военно отношение времена, предизвика такива вълнения?
Корените на „величествения дракон“
Първо, защото това е документ, който не би трябвало никога да попадне в ръцете на западните специалисти. Фотокопия на всяка една страница от това изследване, предназначено за Централната военна комисия на Китайската комунистическа партия, което „не носи грифа строго секретно“, подчертава The Diplomat, бяха поствани през 2016 г. в няколко маргинални китайски сайта и, по щастлива случайност или поради грешка, в няколко англофонски форума, които проявяват интерес към китайските военни въпроси. Трябваше да минат още няколко години преди експерти по китайска военна авиация да попаднат на него и да се решат, в крайна сметка, да го преведат.
Какво предизвиква интереса извън тесния кръг на хората, изкушени от китайските бойни самолети? В действителност J-20 е „една от най-тайнствените авиационни програми в света“, твърди The Diplomat. Но това е, може би, прекалено силно казано. „Всички страни се стремят да запазят в максимална степен в тайна характеристиките на бойните си самолени“, казва Марк Жулиен, специалист по Китай във Френския институт за международни отношения. Това обаче не пречи „в западните страни, където има контролни органи (по публичните разходи) да се допуска минимално изтичане на информация. Това обаче не е случаят на Китай, където информационното затъмнение е на практика тотално“, уточнява Джъстин Бронк, специалист по руските и китайските бойни самолети в Royal United Services Institute в Лондон.
Преведеният документ ни дава рядката възможност да хвърлим светлина върху корените на програмата за създаването в Китай на самолет наречен „величествения дракон“ и представян като технологически флагман на китайската армия. Това „стратегическо изследване за развитието на програмата за създаване на китайски изтребител“ не споменава изрично J-20 под това име. По това време той беше само във фаза документална разработка. Документът отбелязва само в най-общи линии характеристиките на бъдещия изтребител. От военна гледна точка „няма нищо ново в този документ“, твърди Александър Вотравер, главен редактор на швейцарското Revue militaire suisse.
Но „този текст е твърде интересен от историческа гледна точка, защото ни позволява по-добре да разберем начина, по който Китай вижда технологическото развитие и развитието на геополитическата обстановка в един период до 2020 г.“, обобщава Марк Жулиен.
Едно нещо е сигурно: сянката на САЩ витае над всички тезиси в документа. „Фикс идеята е да не се изостава в съревнованието с американските самолети и Вашингтон вече е представян като силата, която ще се опита да попречи на Китай да играе активна роля на международната сцена“, уточнява специалистът.
Противоборство с F-35
J-20 трябва да стане основен коз на китайската армия. На първо място, за да може да противостои успешно на САЩ във военно отношение. „Трябва добре да се разбере за какво става дума. През последните двадесетина години Китай осъществи голям количествен скок в областта на балистиката и във военно-морското дело. В авиацията обаче той все още изоставаше“, обобщава Марк Жулиен.
На прицела на Китайската народна армия са F-35 и F-22, т.е. американските самолети пето поколение. „Петото поколение представлява голям технологичен скок. Това са самолети, които имат значително по-голяма маневреност и при които се използва стелт технологията“.
САЩ единствени притежават такива изтребители. J-20, чийто първи полет беше осъществен през 2011 г. и който официално беше взет на въоръжение през 2017 г. (без обаче да има оперативна готовност за бой) позволява на Китай да извърши подвига да бъде втората страна в света, влязла в този тесен кръг.
Главното е, че „Пекин задмина Русия в тази област, макар че Китай и досега винаги е зависел от съветската, а след това – от руската технология за своите самолети“, припомня Джъсти Бронк.
Китай се гордее с J-20 и поради друга причина: това е първият изтребител 100% направен в Китай. Вярно е, че, може би, резултатите не са на нивото на първоначалните очаквания. „Той не е толкова неоткриваем, колкото F-35 и като цяло бойните му възможности са по-малки“, обощава специалистът по китайска военна авиация. „Това все пак е постижение, което предоставя много опит и изводи за бъдещите модели“, допълва той.
Но този изтребител стелт не е само геополитически коз, който да докаже, че Пекин може да тича на един стадион със САЩ. Той е белег и на по-голямата отбранителна способност на Китай. От оперативна гледна точка това е първият самолет, който позволява на страната да излезе извън рамките на своето въздушно пространство.
Заплаха за Тайван?
J-20 позволява също така на китайските ВВС да не се задоволяват само с чисто отбранителни функции, а и да планират ефикасни настъпателни мисии извън територията на страната. Казано по друг начин, той би могъл да бъде водещо оръжие, ако Пекин реши да извърши „обединението“ с Тайван със сила.
Самолетът има още една особеност, която подчертава голямата му роля. „Той носи ракети с голям обсег на действие, които с изключителна прецизност може да насочи към транспортни самолети или самолети за контрол и наблюдение от типа АУАКС на НАТО“, уточнява Александър Вотравер. Това са изтребители, перфектно въоръжени, за да дезорганизират военно-въздушната флота на НАТО, в която транспортните самолен и АУАКС-ите представляват ключов елемент.
Всичко това предизвиква сериозната тревога на Вашингтон и съюзниците му, които се стремят да ограничат влиянието на Пекин в азиатския район, най-вече да бъдат сигурни, че ще могат да се притекат на помощ на Тайван в случай на конфликт. Нотка на успокоение идва от това, че „развитието на технологията е в своя зародиш, не се знае в каква степен китайската армия е способна да я използва“, отбелязва Джъстин Бронк. Не е ясно дали армията разполата с достатъчно добре обучени пилоти и дали сегашните модели удовлетворяват властите или те ще искат да изчакат появата на второто поколение (вече в процес на производство) или на третото, за да разгърнат напълно силите си.
Превод Георги Саулов
