fbpx

Китайските, бразилските и индийските компании – лидери в декарбонизацията

Китай, Бразилия и Индия показват по-добри резултати от Европа за постигането на поставените си цели за намаляване на въглеродните емисии, според Boston Consulting Group (BCG), цитирана от latribune.fr.

За четвърта поредна година BCG и стартъпа CO2 IA анализираха представянето на големите компании по отношение на измерването, отчитането и управлението на техните емисии на парникови газове, както и съответствието с целите, които са си поставили. За да направят това, те анкетираха около 2000 компании от 26 държави, действащи в 16 отрасъла на икономиката и на които се падат 45% от световните емисии.

Изданието за 2024 г. разкрива, че Бразилия, Индия и Китай са водещи в изчерпателното отчитане на емисиите, определянето на целитe и намаляването на емисиите. Така 23% от анкетираните китайски компании, 20% от бразилските и 14% от индийските намаляват емисиите си в съответствие с постигането на набелязаната глобална цел от 1,5°C (ограничаването на повишаването на средната температура до +1,5°C в сравнение с прединдустриалната ера). 40% от компаниите в тези три държави заявяват, че са извлекли значителни осезаеми ползи от действията си по декарбонизация.

Европейските компании в търсене на нов импулс

Тази ситуация е резултат основно от действията на публичните власти, особено в Китай“, казва Франческо Белино, асоцииран директор в BCG, специалист по проблемите на климата и устойчивото развитие. Тя се дължи също така и на развитието на енергийния микс, което механично се отразява на резултатите, особено в Китай, но също така и в Индия, която показва големи амбиции по отношение на възобновяемите енергийни източници, и в Бразилия, където много бързо нараства делът на агрогоривата. „И накрая, трябва да вземем предвид тяхната силна експортна ориентация“, подчертава Франческо Белино. В областта на храните и козметиката, например, бразилските компании са задължени да се съобразяват с изискванията на европейските регламенти по отношение на екологията, особено при вноса на продукти, чието призводство е резултат от обезлесяването. Също така в Бразилия се усеща ефектът „COP30“, тъй като през 2025 г. в Белем ще се проведат международните преговори за климата.

„Но това класиране се обяснява също така и с факта, че компаниите от тези страни тръгват от далеч по-ниско равнище от европейците, които вече са си изяли белия хляб. По-развити, те вече са използвали най-лесните и евтини лостове за намаляване на емисиите си“, коментира Франческо Белино. След като преминаха този първи етап, те навлизат в преходна фаза с CSRD (европейската директива за корпоративно отчитане на устойчивостта, която влезе в сила в началото на 2024 г.), която значително повиши изискванията. Това обяснява по-големите трудности, които изпитват европейските компании за достигане на целите.

Планът за зелена реиндустриализация, обявен от председателят на Еврокомисията преди нейното повторно встъпване в длъжност, ако наистина бъде приложен, несъмнено ще даде нов импулс на компаниите на Стария континент.

Печалби и модели на финансиране на декарбонизацията

Освен европейските компании, докладът води до някои тревожни изводи. Като цяло само 9% от анкетираните компании са изготвили изчерпателни доклади за своите преки емисии (Обхват 1), за тези, свързани с потребление им на енергия (Обхват 2) и с тези, дължащи се на взаимоотношенията им по вертикала: нагоре с доставчиците и надолу с клиентите или потребителите (обхват 3). 16% са си поставили цели за тези три обхвата, а само 11% са успели да ги постигнат. По-лошото е, че тези цифри намаляват от година на година.

Повечето компании оправдават липсата на активност в тази област с разходите, свързани с политиката по отношение на климата. „Някои от средствата за декарбонизиране, които трябва да бъдат активирани, поставят под въпрос производствените процеси във фирмите, предлагането на продуктите им и дори набавянето на необходимите им суровини“, признава Франческо Белино. Но по отношение на цената на тази декарбонизация, те все още рядко проучват всички възможни съществуващи модели на финансиране, например на ниво публични политики или в сътрудничетво с други компании.

Преди всичко докладът показва, че компаниите, които намаляват емисиите си, извличат финансови ползи, оценени средно на 200 милиона долара годишно. Това се обяснява на първо място със спестяванията по текущите разходи (чрез освобождаване от нестабилността на изкопаемите горива) и намаляването на екологичните данъци, на второ място с приходите, донесени от нови предприятия, и на трето – от по-високата финансова валоризация. „Има „премия устойчивост“, която варира в зависимост от сектора, когато компанията е в състояние да покаже как декарбонизацията я е направила по-ефективна или по-устойчива, казва Франческо Белино. В очите на инвеститорите това означава по-добро управление на риска.

Поява на нови средства за действие, благодарение на изкуствения интелект

Както показва докладът, компаниите, които извличат най-голяма финансова изгода от усилията си за декарбонизация, са тези, които отчитат емисиите си, публикуват ги и си поставят цели и в трите обхвата. Обратно, „Много компании са си поставили, включително и публично, амбициозни цели в областта на климата, без да са определили пътя за постигането им“, разкрива Шарлот Дегот, основател и главен изпълнителен директор на CO2 IA. Както подсказва името му, този стартъп, който се роди и израсна в рамките на BCG, преди да стане независим и да набере средства през есента на 2023 г., поставя изкуствения интелект в услуга на въглеродния отпечатък. „Като улеснява достъпа до данни и ги превръща в единици за измерване на климата (най-вече тон на еквивалент на CO2), изкуственият интелект позволява на компаниите да установят въглеродния си отпечатък по-бързо и по-прецизно“, казва тя. Така, за всеки тип бутилка, използвана от производителите на спиртни напитки, изкуственият интелект изчислява емисиите на CO2, които са ѝ присъщи.

А генеративният AI позволява да се отиде по-далеч, например да се превърнат в климатични данни повече съставки, включени изграждането на отделните продукти. „Това е ценно за отделите за покупки, но също така позволява и на изследователските и развойни отдели да моделират въздействието върху околната среда при подготовката на новите формули“, обяснява Шарлот Дегот. В допълнение, това по-добро разглеждане на детайлите дава възможност да се разкрият средства за намаляване на емисиите, които досега не са били познати. Това обяснява защо, според авторите на доклада, „компаниите, които използват AI за намаляване на емисиите си, имат 4,5 пъти по-голям шанс да получат значителни ползи по отношение на декарбонизацията“.

Всичко това може да даде тласък на дебата относно понякога оспорваната полезност на изкуствения интелект поради неговия гигантски въглероден отпечатък.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"