Китайските производители на вятърни турбини постигнаха първата си поръчка в Германия. Те набират инерция на европейския пазар и засилват загрижеността в индустрията на ЕС, че е изправена пред екзистенциална заплаха, отбелязва репортаж на Ройтерс.
Напрежението между Пекин и Брюксел, двата най-големи вятърни пазара в света, е високо, тъй като Европейската комисия започна разследване дали китайските играчи се ползват от несправедливи субсидии.
Европа е белязана от опита на соларната си индустрия преди повече от десетилетие, когато политиците предприеха някои действия за ограничаване на китайския внос и много европейски производители се сринаха.
Китайските производители Goldwind, Mingyang, Smart Energy и Windey досега представляват по-малко от 1% от вятърния капацитет на Европа, но в същото време техните поръчки възлизат на 1,2 гигавата (GW) само през 2023 г., показват данните на WindEurope. Преди това им отне десетилетие да инсталират този обем.
Досега през годината европейските поръчки за произведени в Китай турбини са достигнали 546 мегавата (MW). Това включва поръчка в началото на този месец от проектната фирма Luxcara в Германия с Mingyang за вятърни турбини с общ капацитет от 296 MW. Това е първата поръчка за произведени в Китай турбини от най-голямата икономика в Европа, поради което германското правителство заяви, че ще разгледа внимателно решението.
„Веднъж ако отворите вратата, не можете да я затворите отново“, отбелязва Волфрам Акстелм, управляващ директор на германската асоциация за вятърна енергия BWE, добавяйки, че свръхкапацитетът означава, че китайските конкуренти се стремят да наводнят европейския пазар.
Никоя от компаниите не коментира твърденията на представители на европейската индустрия, че китайските производители предлагат стимули, като отсрочени плащания и цени, които са с до 50% по-ниски от тези на европейските конкуренти. Според Глобалния съвет за вятърна енергия Китай има производствен капацитет от около 82 GW – повече, отколкото вътрешният пазар е успял да поеме миналата година и почти четири пъти повече от европейския капацитет.
Китайската асоциация за вятърна енергия заявява, че Европа трябва да закупи оборудване от Китай и че ако не го направи, ще изложи на риск целите за разширяване на ЕС „предвид липсата на капацитет за производство на вятърна енергия в Европа„.
Големи разработчици на вятърни проекти като EnBW и BayWa досега са избягвали използването на китайски турбини.
От Luxcara обаче изтъкват, че Mingyang е единствената компания, която ще гарантира доставката на модел от 18,5 MW до 2028 г. Офшорна турбина с мощност 18 MW може да произведе достатъчно енергия за захранване на повече от 30 000 домакинства. Амбицията на китайските компании си личи от размера на продукцията им. Mingyang произвежда офшорни турбини с диаметър на ротора от 260 метра, сред най-големите в индустрията.
Въпреки предизвикателството да доставят гигантско оборудване, Mingyang и повечето други китайски производители на турбини нямат производствени съоръжения в Европа. Vensys, подразделение на Goldwind, е изключение. Компанията планира да произведе 86-метров модел перки на вятърна турбина във фабриката си във Ферейра, Испания, изтъква тя пред Ройтерс през юни, без да предоставя повече подробности.
Zhenshi Holding Group придоби през март Airbus, фабрика в Испания за производство на перки на вятърни турбини, според фирмата за недвижими имоти Colliers, която е консултирала транзакцията.
Евгения Голишева, вицепрезидент по стратегия и операции в ONYX Insight, фирма за възобновяеми технологии, която помага за обслужването на вятърни турбини, коментира, че компаниите ще се нуждаят от местно производство. Без него те биха се затруднили да поддържат оборудването, без да доставят части на огромни разстояния.
Китайският производител на вятърни турбини Sany разкри през миналата година, че обмисля изграждането на завод за турбини в Европа. За целта са привлечени бивши ръководители от Siemens Gamesa и Nordex, за да подсили своя местен екип, показват актуализирани профили в LinkedIn.
От Mingyang са на мнение, че китайската конкуренция е от полза за Европа, въпреки че е ясно, че не всеки би я приветствал. „Някои конкуренти… не искат да сме в Европа. Това е разбираемо„, отбелязва Джан Киин, главен технологичен директор на Mingyang, цитиран от Ройтерс, изтъквайки, че „ако Западът изисква нашите турбини, ние ще бъдем там“.
