В Северна Европа вече е достатъчно само да отворите прозорците си, за да се убедите в безспорната истина: изменението на климата преобръща селското стопанство. Суша, застой или спад в добивите, последиците от глобалното затопляне се задълбочават от година на година, отбелязва анализ на alternatives-economiques.fr…
Хранителната система се намира в парадоксална ситуация: в своята основа тя ни осигурява много полезни неща (производство на храна, енергия и биоматериали, улавяне на въглерод, регулиране на водите); същевременно тя има редица отрицателни външни ефекти (емисии на парникови газове, химическо замърсяване, влошаване на качеството на почвата, подкопаване на биоразнообразието). Адаптирането ѝ изисква съчетаване на производство в достатъчно количество, максимално намаляване на отрицателните въздействия и увеличаване на дейностите по опазване на околната среда.
Едно нещо остава незабелязано: способността на потребителите на хранителни продукти да се приспособят към промените в предлагането. Защото през 2050 г. нашата трапеза вероятно ще има малко общо с днешната…
Въздействия, които вече са количествено измерими
В последния си годишен анализ Френският изследователски институт за използване на моретата (Ifremer) предупреждава за намаляване на запасите от пелагични риби, като сардини и аншоа. Причините са многобройни, включително прекомерен риболов, замърсяване и затопляне на водите. Едно от последствията е намаляването на зоопланктона, с който се хранят сардините.
Равносметката е, че рибите нарастват до по-малки размери и се размножават по-рано. През последните петнадесет години средната големина на сардините е намаляла от около 15 на 11 см. Това явление засяга консервните фабрики, които използват повече риба за запълване на кутиите си, което изисква повече работна ръка.
На сушата положението не е по-добро. Неотдавнашно проучване, проведено от Станфордския университет, показа, че през последните петдесет години е наблюдаван спад на добивите от 1,2% в световен мащаб, със значителни различия в зависимост от региона и културата. В частност средният добив на пшеница е намалял с 3,6%, на царевица – с 4,2%, на ечемик – 6,4%. Този биофизичен проблем се задълбочава от демографския растеж.
Добро за здравето, добро и за планетата
Очаква се до 2050 г. глобалното търсене на храни да се увеличи със 70% в сравнение с 2006 г. при население, приближаващо се до 10 милиарда души. Същевременно емисиите на парникови газове, свързани със селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, понастоящем представляват 28% от световните емисии.
Без глобални промени в режима на хранене, нарастването на населението в световен мащаб ще доведе до скок на емисиите на парникови газове от производството на храни с 80% до края на века. Такъв темп на развитие е несъвместим с целите на Парижкото споразумение от 2015 г.
Всички научни изследвания са единодушни: промяната в поведението, насочена към по-устойчиви хранителни режими, е от ключово значение за запазване на стабилостта на системата. Това е особено вярно, тъй като диета, съдържаща по-малко месо и преработени продукти и повече плодове и зеленчуци, ограничава много заболявания. Следователно увеличаването на растителните храни на нашата трапеза съчетава ползи за здравето с ползи за планетата.
Ново разпределение на земите
През 2020 г., едно изследване, проведено от Националния изследователси институт по селско стопанство, прехрана и околна среда (INRAE), представи как едно устойчиво селско стопанство би могло да изхрани планетата. Изследването се основава на проучването на хранителните системи в двадесет и един региона по света и прави прогнози, които отчитат взаимодействието на следните фактори: търсене, добиви на селскостопанските продукти и наличието на обработваема земя. За да се осигури през 2050 г. устойчивото изхранване на планетата ще са необходими две ключови промени на нашата трапеза: по-малко продукти с животински произход; повече растителни протеини получени от агроекологични култури с нисък въглероден отпечатък. Което ще доведе до ново разпределение на земята.
Ако индивидуалният прием на калории в развитите страни се запази и ако продължи тенденцията на промени в храненето в развиващите се страни, общата нужда от обработваема земя ще се увеличи с допълнителни 223 милиона хектара. Обратно, ако се увеличи потреблението на растителни храни, това ще доведе до намаляване на общия прием на калории в развитите страни.
В Европа резултатът би бил намаляване на нуждата от обработваема земя с 50 милиона хектара през 2050 г. в сравнение с 2010 г. Това би позволило прилагането на стратегии за устойчиво използване на „излишната земя“, като даде възможност на Европа да ограничи зависимостта си от внос на маслодайни култури (като соя, слънчоглед, рапица, използвани за хранене на добитък или за производство на олио).
Допълнителното производство на европейска соя би могло да достигне от 4 до 44 милиона тона според различните сценарии, като по този начин ще бъдат запазени от 1 до 10 милиона хектара обработваема земя в Южна Америка, отвоювана най-често чрез обезлесяване.
Това изисква действия както насочени към потребителите, така и такива, насочени към прехода на селскостопанското производство към здравословна, устойчива, местна храна, достъпна за всички. Но и в двата случая, реформата на нашата агрохранителна система изисква координирано премахване на множество пречки. Благоприятните му ефекти оправдават решителни действия по отношение на обучението по хранене през целия живот.
Освен избора на храна, това трябва да включва и физическа активност. И разбира се, да бъде подкрепено от мерки за социална справедливост, позволяващи на всеки достъп до здравословна и устойчива храна. Това е истински политически проект.
