fbpx

Климатичните ангажименти на страните по света – неравномерни и тромави

Със средно национално затопляне вече с 1,81°C над прединдустриалните нива, международният натиск върху страните да намалят емисиите по-бързо и по-дълбоко се засилва. От 2021 г. насам нови 40 държави са установили климатични цели за 2030 г. Въпреки това пътят към нетната нула остава неравномерен.

Платформата на Visual Capitalist – Decarbonization Channel – в сътрудничество с Националния съвет за обществени услуги, представя изследване как стоят държавите днес по отношение на климатичните си ангажименти, използвайки най-новите национални целеви данни за емисии от Net Zero Tracker.

Най-големите държави и най-богатите икономики обикновено отделят най-много парникови газове и следователно техните цели са най-важните.

Съединените щати имат междинна цел за 50-52% намаление на емисиите под нивата от 2005 г. до 2030 г., като нетна нулева цел е определена за 2050 г.

Техният основен икономически съперник, Китай, се фокусира върху достигане на връх на своите CO₂ емисии до 2030 г., вместо да ги намалява. Тяхната нетна нулева цел, от друга страна, в момента е определена за 2060 г.

Европейският съюз изисква всичките 27 държави-членки да намалят емисиите с 55% до 2030 г., като целта е нетната нула за 2050 г. България е сред 123-те страни с цела именно 2050 година.

Австралия, която е сред най-големите емисии на глава от населението поради използването на изкопаеми горива, има за цел да намали емисиите с 43% от нивата от 2005 г. до 2030 г., докато нетната им нулева цел е поставена за 2050 г.

Амбициозни климатични лидери и изоставащи

Докато Коморските острови, Бутан, Габон, Суринам и Гвиана твърдят, че вече са постигнали нетна нула, няколко големи страни не са ангажирани.

Русия, един от най-големите замърсители в света, има нетна нулева цел за 2060 г. Няколко други държави с най-големи емисии, като Индия и Индонезия, имат нетни нулеви цели, които също не отговарят на графика на Парижкото споразумение за климата за нетна нула до 2050 г. Техните нетни нулеви ангажименти са насочени съответно към 2070 г. и 2060 г.

Иран е единствената от 10-те нации с най-големи емисии без цел за нулева нетна стойност. Въпреки това има междинна цел за намаляване на емисиите с 3,45% до 2030 г.

Финландия води всички страни с правно обвързваща нетна нулева цел, определена за амбициозната 2035 г. Германия също оглавява графика на Парижкото споразумение за климата, закрепвайки своята нетна нулева цел в закон за 2045 г.

Глобалната надпревара към нетна нула продължава, като страните са на различни етапи на ангажираност. Въпреки че е постигнат значителен напредък, много от най-големите източници на емисии в света все още не са се ангажирали с целите за нетни нулеви емисии в съответствие с Парижкото споразумение за климата, обобщава Decarbonization Channel.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"