Топенето на ледовете, причинено от глобалното затопляне, има все по-значителен ефект върху скоростта на въртене на Земята, която определя продължителността на деня, сочи публикувано наскоро ново проучване, цитирано в репортаж на france24. Това явление засяга дори положението на полюсите и оста на въртене на нашата планета.
„Il y a le temps qu’il fait et le temps qui passe“. (Имаме времето, което е навън и времето, което отминава – от песен на френската група Les Enfantastiques). И в двата случая се намесва климатичното затопляне. Въздействието му върху термометъра и изменението на климата е добре известнно, широко коментирано и е в основата на борбата за намаляване на емисиите на парникови газове. Но също така влияе върху продължителността на деня, разкрива в изследването си екип от учени от Федералния технологичен институт в Цюрих.
Денят се увеличава с 1,33 милисекунди на век
Глобалното затопляне удължава продължителността на деня с около една милисекунда на век. По-точно, „нашите изследвания показват, че между 1902 и 2000 г. трябва да се прибави около една милисекунда на век към продължителността на деня поради въздействието на глобалното затопляне. От началото на века и със засилването на затоплянето, неговото въздействие е по-скоро от 1,33 милисекунди на век“, обобщава Мостафа Киани Шахванди, геолог и съавтор на изследването.
Ефектът всъщност е косвен. Увеличаването на топенето на ледове е това, което въздейства върху скоростта на въртене на Земята и следователно върху продължителността на деня. Как? Изчезвайки малко по малко, но все по-бързо, ледниците освобождават вода, която се придвижва към екватора. Това движение ще забави скоростта на въртене на Земята, на която ще ѝ трябва съвсем малко повече от 86 400 секунди (24 часа), за да се завърти около оста си.
Топенето на леда и движението на водата влияят на скоростта на въртене на Земята както… при една състезателка по фигурно пързаляне. „Това е класическият образ, използван за обяснение на теоремата за кинетичния момент: когато фигуристката държи ръцете си близо до тялото, тя ще се върти по-бързо, а когато ги разпери – по-бавно“, обяснява Мостафа Киани Шахванди. В случая на въртенето на Земята, водите получени при топенето на ледовете на полюсите и придвижвайки се към екватора ще произведат същия ефект като при фигуристката, която разлерва ръцете си, за да намали скоростта на въртенето си.
Мостафа Киани Шахванди и колегите му не са първите, които показват, че топенето на ледовете влияе върху продължителността на деня. През март 2024 г. Дънкан Кар Агню, геофизик от Калифорния, подчертава този ефект. Но „нашите заключения доказват, че въздействието на глобалното затопляне върху продължителността на деня става още по-силно“, казва Мостафа Киани Шахванди.
Глобалното затопляне обаче не е единствената причина за удължаването на деня. Въздействието на емисиите на парникови газове е дори по-слабо от това на други фактори, които влияят върху скоростта на въртене на Земята, като се започне от Луната.
Привличането на Луната
Естественият спътник на нашата планета упражнява гравитационно привличане върху океаните. Водите имат тенденция да се преместват в посоката на движението на Луната, като по този начин упражняват натиск в посока, обратна на тази на въртенето на Земята. Това също допринася за намаляването скоростта на въртене на земния глобус.
„Трябва да си дадем сметка за предположенията, че в неопротерозойската ера един ден е продължавал 19 часа“, подчертава Мостафа Киани Шахванди. Това е преди повече от 542 милиона години. Но „дори и днес въздействието на Луната върху продължителността на деня е по-голямо от това на топенето на ледовете, тъй като добавя 2,4 милисекунди на век„, уточнява геологът.
Човешката дейност също е сериозен ускорител на тази тенденция. Наистина, за „естественото“ удължаване на деня са били необходими милиони години, докато влиянието на човека се усеща едва от по-малко от два века. Ако не се направи нищо, за да се намали темпът на нарастване на глобалното затопляне, „до 2100 г. влиянието на топенето на ледовете върху продължителността на деня ще надмине това на Луната“, твърди Мостафа Киани Шахванди.
Все пак става въпрос само за няколко милисекунди допълнително към нашите традиционни 24 часа и изследователят от ETH Zurich признава, че прякото въздействие върху живота ни ще бъде незабележимо.
Премества се оста на въртене на Земята
Човешката дейност се отразява не само върху продължителността на деня, но и върху местоположението на Северния полюс и оста на въртене на Земята. Това се показва в друго изследване на същия екип.
„Това е първият път, когато успяхме да покажем връзката между различни явления, свързани частично с глобалното затопляне и движението на оста на въртене на Земята“, казва Харалд Шух, експерт по геодезия и участник в изследването.
Наистина досега беше възможно да се констатира, че Северният полюс се премества към Канада и Аляска, но научната общност имаше твърде различни предположения за причините за това движение. „Изследвахме пет или шест фактора, които ни позволиха да създадем модел, който съответства на 95% на това, което можем да наблюдаваме в дългосрочен план“, казва Харалд Шух.
Тук отново важна роля играе топенето на ледовете. Но този път това не е само резултат от сегашното глобално затопляне. „Все още усещаме влиянието върху топенето на ледовете от края на последната ледникова епоха, преди повече от 115 000 години“, твърди Харалд Шух. То е значително по-голямо от това на емисиите на парникови газове.
Все пак, както при удължаването на деня, и тук влиянието на човешката дейност върху климата става все по-значимо.
Това изместване на оста на въртене също не оказва „осезаемо въздействие върху ежедневния живот на човечеството“, подчертава Харалд Шух.
Но удължаването на дните, както и изместването на полюсите оказват влияние върху вездесъщия GPS. В действителност, геолокацията зависи от точните данни за астрономическото време. Ето защо атомните часовници са вградени в GPS сателитите. Но ако Земята се върти все по-бавно, трябва да се добавят това, което наричаме „високосни секунди“, за да поддържаме еквивалентността между международното време и това от скоростта на въртене на Земята.
Същото важи и за местоположението на полюсите. „Трябва да коригираме GPS сигнала, който получаваме от сателитите според оста на въртене на Земята, в противен случай може да получим грешка, която да достигне до около 10 метра. А това е напълно неприемливо за голям брой дейности, като в минно-добивната промишленост, например“, обяснява Харалд Шух.
