В коментар за изданието alternatives-economiques Бландин Лаперш* анализира новата глобална граматика на властта – полупроводниците и инфраструктурите за тяхното създаване…
През последните две десетилетия полупроводниците (електронните „чипове“) се превърнаха в невидимите основи на нашия взаимообвързан свят. Те осигуряват работата на центровете за данни, които поддържат изкуствения интелект, електрическите автомобили и техните многобройни сензори, съвременните медицински инфраструктури, както и най-сложните отбранителни системи. Техният характер на системна иновация, която бележи всички икономически сектори, придава на тази индустрия стратегическо значение, с което малко области могат да се сравнят. Тази централна роля обаче е съпътствана от структурна уязвимост: световното производство е изключително концентрирано, до такава степен, че спирането на няколко завода, компании или специфични технологии би било достатъчно, за дестабилизирането на цели индустриални вериги.
Позицията на TSMC, тайванския гигант в производството на чипове, илюстрира ярко тази зависимост. На него се пада производството на огромното мнозинство от най-напредналите интегрални схеми в света. В тези условия, когато индустриалната география обуславя икономическата и военната сигурност, с голяма острота се поставя един въпрос: как държавите могат да гарантират своя технологичен суверенитет в една толкова глобализирана, бързо развиваща се и силно концентрирана индустрия? Именно тук концепцията за „технонационализма“ придобива пълния си смисъл, а една възникваща нейна разновидност – „клубния технонационализъм“ – се явява незаменим ключ за разбиране на извършващите се промени.
„Технонационализмът“: овладяване и защита на критичните технологии
„Технонационализмът“ се основава на едно просто, но силно убеждение: овладяването на най-критичните технологии се е превърнало в съществен атрибут на държавната мощ. По този начин държавата вече не само улеснява или регулира пазара, а се превръща в активен архитект на технологичните способности, които обуславят нейния суверенитет. Тя инвестира мощно в образование, научни изследвания и инфраструктури, за да консолидира националната иновационна система, от която водещите компании могат да черпят знания, технологии и… финанси, но същевременно следи за защитата на чувствителните знания, индустриалните тайни, стратегическите данни и рисковото оборудване. Целта е ясна: да разполага със стабилна вътрешна основа от компетенции, способна да устои на външни удари, да преговаря с партньорите от позиция на силата и да намали зависимостите от компании, които биха могли да упражняват политически или икономически натиск върху нея.
Тази стратегия се основава на един парадокс. Полупроводниците се произвеждат в глобализирана верига на стойността, в която всеки регион държи специфично звено: Съединените щати доминират в софтуера за проектиране (EDA), Европа – в критичния сегмент на литографското оборудване, Япония – в специализираните материали, а Азия, по-специално Тайван и Корея, – в най-напредналото производство. Тази фрагментация дълго време осигуряваше впечатляваща икономическа ефективност, но днес излага системата на вътрешна уязвимост: местен срив, геополитическо напрежение, ембарго или дори просто прекъсване на логистичната верига могат бързо да се разпространят в цялата световна икономика.
Тази реалност подхранва възхода на „технонационализма“. Държавите се стремят да възстановят по-устойчиви вериги, да релокализират ключови производствени мощности, да осигурят стратегически сегменти, като същевременно се опитват да запазят достатъчна степен на отвореност, за да продължат да обменят знания, да си сътрудничат и да иновират. В това постоянно напрежение между отвореност и защита се вписва новата динамика, която структурира сектора.
TSMC: водеща компания, превърнала се в геополитическо предизвикателство
Ако има компания, която по-добре от всяка друга символизира напрежението между зависимост, иновация и суверенитет, това безспорно е TSMC. Основана през 1987 г., компанията развива оригинален модел – този на pure foundry: тя не проектира сама чипове, а предоставя на компании от цял свят производствен капацитет с ненадминато качество и технологична прецизност. Този модел, съчетан с десетилетия натрупани знания, превръща TSMC в незаменим участник, притежаващ изключителен „капитал от знания“, който се състои от скрити знания, кодифицирани индустриални процеси, вътрешен софтуер, процеси и алгоритми за оптимизация, които могат да бъдат възпроизведени само след колосални инвестиции и много рядко, без това да доведе до загуба на производителност.
Тази технологична мощ е резултат от тясното взаимодействие между компанията и държавата. Тайван осигурява научна, индустриална и политическа среда, благоприятна за натрупването на знания: ITRI (Институт за индустриални технологични изследвания) служи като мост между изследванията, финансирани от държавата и индустрията; Научният парк Хсинчу концентрира таланти и доставчици; държавата осигурява приоритетен достъп до вода, енергия и инфраструктури, необходими за едни от най-сложните заводи в света. С нарастването на мощта на TSMC други страни се стремят да привлекат на своя територия части от този опит: САЩ с фабриките в Аризона, Япония с обекта в Кумамото и Европа чрез проекта ESMC в Германия.
Но тази контролирана отвореност неизменно е съпътствана от защитни механизми: Тайван засилва законите си за опазване на индустриалните тайни, Съединените щати налагат строги условия върху субсидиите, Япония и Европа регулират трансфера на знания. Във всички тези случаи целта е една и съща: да се позволи на TSMC да привнесе компетенции и индустриален капацитет, като същевременно се избегне неконтролирано разпространение на нейното технологично ядро.
Съединените щати илюстрират особено добре тази логика. Дълго време лидери във всички сегменти, те виждат как производственият им капацитет намалява до степен да станат зависими от Тайван за собствените си стратегически нужди. Законът CHIPS and Science Act, приет през 2022 г., представлява явен опит за възстановяване на изгубения суверенитет: той мобилизира десетки милиарди долари, за да изгради отново една мощна вътрешна система. Нещо повече, Вашингтон използва контрола си върху най-критичните оборудвания, по-специално литографията EUV чрез влиянието си върху ASML (нидерландска компания), за да определи световни правила на играта и да ограничи достъпа на Китай до най-напредналите технологии.
Съвкупността от всички тези динамични фактори създава нов геополитически пейзаж, в който технологичната мощ се основава както на съюзи и избрани взаимозависимости, така и на строго националния капацетет.
От „технонационализъм“ към „клубен технонационализъм“: споделен, но йерархичен суверенитет
Разглеждането на случая TSMC показва, че класическият „технонационализъм“ вече не е достатъчен, за да се опишат извършващите се промени. Нито една държава, дори Съединените щати, не може сама да овладее цялостния набор от технологии, материали, оборудване, инфраструктури и знания, необходими за производството на най-модерните чипове. Следователно суверенитетът вече не може да бъде единствено национален: той става колективен, организиран около тясно обвързана група държави и компании, които споделят едни и същи стратегически интереси и общо ниво на доверие.
Именно това може да бъде наречено „клубен технонационализъм“. В този модел група държави, обединени в съюз, координират своите индустриални политики, инвестиции, технологични стандарти и режими за контрол на износа. Водещите компании от тези държави (TSMC, Samsung, ASML, Tokyo Electron, Nvidia, Intel и др.) активно участват в изграждането на тази привилегирована мрежа. Обменът на знания е облекчен, инфраструктурите са споделени, движението на таланти се насърчава, техническите норми са хармонизирани. С други думи, отвореността е селективна: тя действа вътре в клуба, но се затваря здраво спрямо играчите, които се намират извън това пространство, и на първо място Китай.
Този клуб не е хоризонтално обединение на равнопоставени участници. Той е йерархичен, като центърът се ситуира ясно в Съединените щати, които определят правилата, чертаят червените линии (често оправдавани с военни съображения) и контролират интерфейсите, където се упражняват ключовите властови лостове. Американският „експортен контрол“ е най-показателната илюстрация на това: те определят ясно технологичните граници на клуба и организират форма на дуализация на веригите на стойността между, от една страна, възможностите и стандартите на клуба и от друга – достатъчно развити технологии, предназначени за пазарите извън него.
Случаят на TSMC позволява да се разбере как този „клубен технонационализъм“ функционира на практика. Предприятията на компанията в Аризона или в Япония не се разглеждат само като средство за географска диверсификация, а и като места за споделено обучение, платформи за стандартизация и системи, в които се изграждат и стабилизират стандартите на клуба. В същото време най-чувствителните мощности остават в Тайван, което осигурява на клуба, но и на самия остров, силен дипломатически и стратегически лост (силициев щит – „Silicon Shield“).
Тази форма на колективен суверенитет дълбоко прекроява геополитиката на технологиите. Веригите на стойността се преначертават не само като функция от разходите или близостта до пазарите, но и като функция от геополитическата съвместимост или степента на доверие между държавите. Това движение променя начина, по който иновациите, производството, стандартизацията и икономическата сигурност взаимодействат в световен мащаб.
Нова граматика на технологичната власт
Възходът на полупроводниците като средство на сила разкрива една много по-дълбока промяна. Технологичният суверенитет вече не е дело на една изолирана държава, а продукт на едно сложно взаимодействие между световни компании, политически съюзи и споделени инфраструктури. „Клубният технонационализъм“ предлага подходяща рамка за прочит на тази нова реалност: той преконфигурира правилата на играта, предефинира отношенията между партньорите, създава нови технологични граници и структурира световната икономика в две отделни сфери – едната отворена и интегрирана, другата все по-изолирана за най-критичните технологии – и… осигурява геополитическото лидерство на Съединените щати.
Разбирането на тази динамика е от съществено значение за всички, които се интересуват от геополитиката на иновациите. Полупроводниците вече не са просто технически компоненти; те се превърнаха в граматика на властта, в инфраструктура на суверенитета и в огледало на промяната на политическите взаимоотношения, които бележат XXI век.
*Бландин Лаперш е професор по икономика на иновациите в Университета Littoral Côte d’Opale. Тя е председател на Изследователската мрежа за иновации (RRI) и главен редактор на списанието Innovations / Journal of Innovation Economics & Management
