Технологичният прогрес зависи не само от иновациите, но и от хората, които внедряват иновации – а много от тях са имигранти. Въпреки че технологичната десница подкрепя визията за растеж в бъдещето, рестриктивните имиграционни политики подкопават способността на Америка да привлича и задържа най-добрите световни таланти. Без подновен ангажимент към висококвалифицираната имиграция, САЩ рискуват да загубят предимството си като водещ световен център за иновации и предприемачески динамизъм, изтъква Ричард Ханания* в анализ за блога на изданието Human Progress.…
Сред по-интелектуалните поддръжници на кампанията на Тръмп през 2024 г. имаше послание, което наблягаше на технологичния прогрес и положителната перспектива за бъдещето. „Манифестът на технооптимиста“ на американския рисков капиталист Марк Андреесен се превърна в отправна точка за тази група, възхвалявайки добродетелите на иновациите, изобилието и човешката дейност. Вместо да се фокусират единствено върху оплакванията или културното свиване, тези защитници на прогреса оформиха програмата на Тръмп като отхвърляне на стагнацията и прегръдка на бъдещето. Те твърдяха, че истинските врагове на прогреса са левите бюрокрации, академичните институции и регулаторните режими, които според тях са станали враждебни към поемането на риск и предприемачеството.
Известната максима на инвеститора от Силициевата долина Питър Тийл, че „ни бяха обещани летящи коли, а вместо това получихме 140 знака“, се превърна в лозунг сред технологичната десница. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, в нашумяла реч на срещата на върха за действие по въпросите на изкуствения интелект в Париж, засегна много от същите нотки, предупреждавайки срещу свръхрегулирането в името на безопасността и подчертавайки, че трябва да очакваме бъдещите развития да направят работниците по-продуктивни, а не да ги оставят без работа.
Технологичната десница, разбира се, е права да не се страхува от бъдещето и да вижда технологиите като ключ към човешкия прогрес, а не като заплаха за него. За съжаление, администрацията на Тръмп ни върна назад по това, което може би е най-важният въпрос от гледна точка на засилен растеж: отвореността към висококвалифицирана имиграция.
Човешкият капитал – уменията, знанията и здравето на работниците – е все по-голям двигател на растежа на производителността, много повече от природните ресурси или физическите вложения. В книгата си от 2008 г. „Триумфът на града“, икономистът от Харвард Едуард Глейзър показва как американските градове са се издигали или падали през последните няколко десетилетия според способността им да служат като места, където умни и талантливи хора могат да се групират. Нашите велики индустрии са изградени върху конгломерации от таланти в различни области: технологии в Бостън и Сан Франциско; финанси в Ню Йорк; развлечения в Лос Анджелис. Университетските градове в цялата страна играят подобна роля в по-малък мащаб.
И тъй като само малка част от талантите в света принадлежат на хора, родени в Съединените щати, имиграцията е необходима, за да се гарантира, че най-продуктивните работници могат да се групират заедно. Според индийско-американския рисков капиталист Дийди Дас, от 44-те членове на наскоро назначения екип за суперинтелигентност на Мета, които могат да печелят пакети до 100 милиона долара годишно, половината са от Китай, а 75% са имигранти от първо поколение. Към 2024 г. 46% от компаниите от Fortune500 са създадени от имигранти от първо поколение (108) или техни деца (123). Проучване от 2022 г. на Националната фондация за американска политика показа, че същата тази група е основала или е съосновател на повече от половината от стартиращите компании в САЩ, оценени на 1 милиард долара или повече.
Дори ако погледнем по-общо нивата на предприемачество, вместо да се фокусираме върху най-успешните фирми, виждаме колко зависима е американската икономика от новопристигналите. Имигрантите са почти два пъти по-склонни да стартират бизнес, отколкото родените в Америка, и те съставляват около една четвърт от всички предприемачи. Тези цифри подчертават как имиграцията подхранва не само растежа на населението, но и иновациите, създаването на работни места и дългосрочния икономически динамизъм. И това не е просто въпрос на умишлено „отстраняване“ на няколко гении, родени в чужбина, дори ако беше възможно правителството да бъде толкова прецизно в оценката си на талантите. Целта вместо това трябва да бъде да имаме възможно най-голям набор от квалифицирани хора, които могат да допринесат за динамиката и растежа на всички нива.
Иновациите се движат не само от повишаване на производителността в частния сектор, но и от пробиви, постигнати в университетските кампуси. През 2019 и 2020 г. 49% от магистърските степени по STEM (наука, технологии, инженерство и математика) и 57% от докторските степени по STEM са получени от студенти с временни визи. Към учебната 2023–2024 година над 500 000 чуждестранни докторанти са се обучавали в САЩ, като приблизително 70% от редовните докторанти в области като електротехника и компютърни науки са от чужбина.
Членовете на технологичната десница, които са работили в администрацията на Тръмп или са я подкрепяли, сами по себе си са доказателство за способността на Съединените щати да привличат най-талантливите и амбициозни хора в света. Илон Мъск е роден в Южна Африка, а Тийл е от Германия. Други примери включват Дейвид Сакс, роден в Южна Африка, който сега е царят на Тръмп за изкуствен интелект и криптовалути, и Чамат Палихапития, инвеститор, роден в Шри Ланка, който помогна за разрастването на Facebook и сега е основен републикански донор. Обърнете внимание, че Мъск нямаше да може да имигрира в САЩ, ако нашата политика приемаше само доказани гении. Той постигна забележителните си начинания, след като пристигна в Съединените щати. Същото може да се каже и за родения в Тайван Дженсен Хуанг, който дойде в Америка като дете и в крайна сметка основа Nvidia, чиято пазарна капитализация е над 4 трилиона долара.
И все пак, независимо какво мислят членовете на технологичната десница по въпроса за имиграцията, администрацията на Тръмп прави много по-трудно за умните и талантливи хора да пристигат и да се установят в Съединените щати. Една от основните области на репресии срещу имигрантите са чуждестранните студенти. В началото на 2025 г. японски докторант в университета Бригъм Йънг се изправи пред процедура по депортиране, след като беше обвинен в нарушение на риболовните правила – пример за все по-агресивната позиция на администрацията по правоприлагане, при която дори незначителни нарушения могат да доведат до отнемане на виза. Студентската виза беше възстановена няколко седмици по-късно, но случаят е обезпокоителен, защото показва, че може да има сериозни последици за несериозно престъпно поведение, като административни грешки или дребни правни нарушения. Чуждестранните студенти се проверяват и за политически възгледи, като правителството проверява акаунтите в социалните медии за неясни критерии, като например невярване в американските ценности.
Тази тенденция има по-широки последици за дългосрочния поток от таланти в Америка. В продължение на десетилетия чуждестранните студенти – особено в STEM областите – са основен компонент на американската иновационна икономика. Много от тях пристигат със студентски визи F-1, преминават към работа по време на незадължително практическо обучение (OPT) и в крайна сметка стават постоянни жители и граждани. Запушването на този поток с ненужни пречки означава, че по-малко от най-умните млади хора в света ще градят кариери и ще стартират компании в Съединените щати. Тъй като университетите отчитат спад в международните кандидатури, а завършилите са изправени пред повишен риск от отстраняване, кумулативният ефект е свиване на бъдещия набор от учени, инженери и предприемачи, които иначе биха допринесли за американското технологично лидерство.
През май 2025 г. Държавният департамент отчете 22% спад в отпуснатите визи F-1 в сравнение с предходната година и 13% спад в визите J-1, като и двете се използват от чуждестранни студенти. Този спад вероятно се дължи на някаква комбинация от ограничения, наложени на новопристигащите, бюрократични пречки, поставени по пътя им, и просто на факта, че чужденците просто виждат Съединените щати като по-малко желана дестинация, отколкото са били преди. Studyportals, уебсайт, който свързва кандидати с училища в други страни, съобщава за огромен спад в интереса към идването в САЩ сред чуждестранните студенти, достигайки най-ниските си нива от пандемията от COVID-19.
Загубите, произтичащи от този спад, ще бъдат усетени не само от САЩ. Човек може да си представи просто глобално преразпределение на талантите, като общото количество иновации в света остава същото. Ако случаят е такъв, може да не се тревожим, че САЩ отблъскват квалифицирани чужденци.
За съжаление, връщайки се към аргументите на Глейзър, има прекомерна възвръщаемост за клъстери от умни хора. Ако всички най-талантливи изследователи в областта на биотехнологиите бяха разпределени в 10 големи града по света, тези изследователи биха постигнали много по-малко, отколкото ако бяха концентрирани в едно или няколко места. Това е така, защото има предимства от взаимодействията лице в лице.
Когато умните хора са в непосредствена географска близост, те могат по-ефективно да обменят идеи и да намерят начини за сътрудничество. Ето защо все още има смисъл да се преместите в района на залива, ако сте технологичен предприемач, въпреки високите разходи за жилища и лекотата на дистанционна работа. САЩ са се възползвали както от себе си, така и от света, като са имали места, където се събират клъстери от необичайно талантливи хора. Рискуваме да загубим това предимство поради политиките на администрацията.
В крайна сметка трябва да мислим не само за това как да се върнем към дните на по-приветлива имиграционна политика за висококвалифицирани работници, но и за това как да увеличим броя на талантливите мигранти. Политиката прави това още по-трудно. Законът за справедливост за висококвалифицираните имигранти, подкрепен през 2019 и 2020 г. от сенатор Майк Лий, би ускорил пътя към постоянно пребиваване – и по този начин натурализация – за десетки хиляди квалифицирани имигранти, които вече работят в САЩ, предимно в STEM области.
Чрез премахване на рестрикциите за всяка държава, които ограничават броя на влизащите в САЩ от отделни държави, законопроектът би съкратил драстично времето за чакане за кандидати от места като Индия и Китай, като значително би увеличил броя на висококвалифицираните работници, отговарящи на условията за гражданство, с течение на времето. Тази промяна би повишила нивото на умения на американската работна сила и би разширила талантите, достъпни за американските компании, като би засилила иновациите и производителността и би създала по-голям клас потенциални изобретатели и предприемачи. За съжаление, силната опозиция от елементи от десницата, свързана с MAGA, които твърдяха, че законопроектът би поставил несправедливо в неизгодно положение родените в Америка работници, в крайна сметка обрече усилията.
Републиканците оттогава са решили да не докосват отново горещата печка. Всяко усилие за увеличаване на броя на визите или натурализациите сега е неизбежно да разпали котел на недоволство сред поддръжниците и влиятелните лица на президента. Това е много жалко, като се има предвид, че президентът понякога е изразявал подкрепата си за имиграцията на висококвалифицирани специалисти, заявявайки съвсем наскоро, през 2024 г., че „[когато] завършите [американски] колеж, мисля, че трябва автоматично да получите, като част от дипломата си, зелена карта, за да можете да останете в тази страна“.
Не всичко, направено от администрацията на този фронт, е било отрицателно. Предложената промяна в правилата за лотарията H-1B – даване на преференции въз основа на заплатите на кандидатите, от най-високата до най-ниската – би била особено ефективна. Тъй като доходите са груб показател за икономически принос и потенциал за иновации, тази промяна би била подобрение на сегашната система. В същото време подобна промяна би поставила в неравностойно положение професионалистите в ранна кариера. Макар че подобна промяна би трябвало да бъде приветствана като цяло, целта в крайна сметка би трябвало да бъде много повече визи, издадени на квалифицирани специалисти, тъй като две трети от заявленията за H-1B визи сега се отхвърлят.
Да подкрепяш технооптимизма и технофутуризма, като същевременно си враждебен или безразличен към висококвалифицираната имиграция, е като да се тревожиш за изменението на климата, без да даваш приоритет на технологиите, които ограничават отделянето на въглероден диоксид в атмосферата. Висококвалифицираната имиграция не е един от многото проблеми. Човешкият капитал е крайният фактор, който определя дали градовете, щатите и нациите ще се издигат и ще паднат. Със сигурност същите хора, които твърдят, че се тревожат за упадъка на Америка и възхода на Китай, би трябвало да искат политики, благоприятстващи иновациите, в Съединените щати, а не в Китай?
*Ричард Ханания е президент на Центъра за изследване на партийността и идеологията