Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. Затова е необходимо в средносрочен план да поддържа темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ускорена реална конвергенция.
Това коментираха от КНСБ на брифинг, представящ актуалните данни за нивата на издръжка на българските домакинства.
Синдикатът иска в бюджет 2025 да бъдат приети заложените в резултат от натиска на КНСБ средства за провеждането на хоризонтална политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите.
„Има сериозно напрежение в много системи и ако в рамките на 6-7 седмици не се приеме Бюджет 2025, не съм оптимист нито за първите сто дни на правителството, нито за следващите, коментира той. Изтеглянето на бюджета от парламента за нас е лош знак, можеше да се направят корекции, без да се губи време“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Припомняме, кабинетът днес си постави срок на 14 февруари да има готов проект на бюджет, който да влезе за обсъждане от министрите. Тепърва след това предстои внасянето му в парламента и работата по него в комисиите и в пленарна зала.
Димитров посочи още, че конфедерацията настоява да се разработи и приеме методология за измерване на заплатата за издръжка и това да стане център на политиката по доходите. Според него е нужно минималната и средната работна заплата по сектори да бъдат „отвързани“ от средната работна заплата за страната и да бъдат „вързани“ с тази за издръжка, защото тя отразява реалните ръстове на цените, идващи от пазара.
Данните, предоставени от синдиката сочат, че към декември 2024 г. заплатата за издръжка на един работещо и само живеещо лице се увеличава с 20 лв. спрямо предходното тримесечие и с 36 лв. на годишна база и достига 1474 лв. нетно. За тричленно домакинство (двама работещи възрастни и дете до 14 години) необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота в края на миналата година е 2653 лв. На годишна база той нараства с 65 лв., а на тримесечна – с 37 лева.
Към ноември 2024 г. 1,57 млн. наети лица са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за един работещ – 1900 лв. бруто, от общо 2,6 млн. осигурени. Година по-рано лицата, получаващи по-малко от необходимите средства за издръжка тогава – 1853 лв., са били 1 649 000.
Осигурените лица на пълно работно време са 2 148 000. На минимална работна заплата на пълно работно време се осигуряват 255 хиляди. Наетите лица на МРЗ на пълно работно време са 47,7 процента от общо наетите до размера на минималната заплата 534 хил. лица.
Ръстът на средната заплата в частния сектор през последните две-три години е с 12%-14%, а в държавния – с 10%. Въпреки това, изтъкват от синдиката, цените на стоките и услугите остават високи, а в другите европейски държави имат далеч по-ниски цени и по-високи заплати, което е трудно обяснимо.
Необходимият доход за храна на един работещ на месец е 586 лв., показват още данните за последното тримесечие на 2024 г. В нехранителните стоки и услуги се наблюдава увеличение на разходите – за образование и свободно време, за лекарства и лекарски услуги, за лична хигиена, за железопътен транспорт и др. При хранителните стоки на тримесечна база има ръст с 1%. Определящ фактор за общото изменение е ръстът при цените в групите на мазнините с 6.3% (слънчогледово олио с 8,8%)); кафе, чай, какао с 4,6%; зеленчуци с 4,3% (картофи с 12,1%); мляко и млечни продукти с 2,1%; храна и напитки в заведения за обществено хранене с 2%;
С 4,2% е нараснал разходът за малката потребителска кошница през декември 2024 г. в сравнение с декември 2023 г. В сравнение между Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България се вижда, че българите, получаващи минималната работна заплата, могат да купят кошницата с основните продукти най-малко пъти в ЕС – 7,9.
