По-добри ли са независимите централни банки в осигуряването на ценова стабилност? Централните банки, които са защитени от правителствен контрол, са в състояние да провеждат по-надеждни парични политики и следователно са по-добри в поддържането на ценова стабилност, изтъква анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка…
Скорошният политически натиск върху централните банки в някои държави да облекчат лихвената си политика независимо от макроикономическите условия предизвика подновен интерес към предимствата на независимостта на централните банки. Идеята е, че централните банки, които са защитени от правителствена намеса, могат да се посветят изцяло на изпълнението на своя мандат – който в наши дни е преди всичко запазването на ценовата стабилност. Обратно, политически зависимите централни банки могат да бъдат възпрепятствани да правят това. На теория това би трябвало да поставя независимите централни банки в по-добра позиция да поддържат стабилни цени.
Но така ли е на практика? Въз основа на изследване на 155 централни банки, обхващащо период от 50 години, което е представено в настоящата публикация, става ясно, че че независимостта има значение за ценовата стабилност. Независимите централни банки са в състояние да провеждат по-достоверна парична политика и следователно са по-ефективни в контрола на инфлацията.
Уроци от 70-те години
През 70-те години на ХХ век правителствата и централните банкери вярваха, че съществува стабилна зависимост (компромис) между безработицата и инфлацията – зависимост, която може да бъде използвана. На пръв поглед значително по-висока заетост можеше да се постигне за сметка на умерено по-висока инфлация. Това, от своя страна, даде основание на правителствата да настояват за по-разхлабена парична политика. Но с петролните кризи от 70-те години реалността показа, че е възможно едновременно да има висока инфлация и нарастваща безработица.
Тогава идеята за независимост на централните банки започна да набира популярност, подкрепена от различни изследователски резултати:
Първо, независимостта предлага противодействие на проблема с времевата непоследователност. Той произтича от факта, че централните банки прилагат парични политики, насочени към поддържане на ценова стабилност в сравнително дългосрочен хоризонт – инфлацията не реагира незабавно на промените в паричната политика, а със значителни и променливи закъснения. Междувременно, за да увеличат шансовете си за преизбиране, правителствата могат да се изкушат да стимулират икономиката, дори за сметка на по-висока инфлация. Казано по-просто, има моменти, в които правителството ще предпочете краткосрочен икономически растеж пред дългосрочна ценова стабилност.
Второ, независимостта беше предложена и като начин за противодействие на този инфлационен уклон чрез назначаването на „консервативни“ централни банкери, които с по-голяма вероятност ще отдават приоритет на борбата с инфлацията пред намаляването на безработицата, отколкото обществото като цяло.
Трето, съществува широко съгласие, че като цяло независимостта и инфлацията са в отрицателна зависимост и че увеличаването на независимостта на централната банка не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж.
Някои критици твърдят, че благоприятното влияние на независимостта върху ценовата стабилност може просто да отразява корелация, а не причинно-следствена връзка. Други външни фактори, като т.нар. „Голяма умереност“ – периодът на ниска макроикономическа нестабилност в Съединените щати между 80-те години и финансовата криза през 2007 г. – или глобализацията, също може да играят роля. И двата фактора допринесоха за ниска и стабилна инфлация в някои държави, независимо от това дали централните им банки са били независими.
Институционалните реформи на централните банки дават резултат
За да разберем дали независимостта действително е била решаваща промяна за централните банки, трябва да сравним икономическите условия преди и след въвеждането ѝ. За да покажем как независимостта подкрепя ценовата стабилност, е необходимо също така да контролираме влиянието на други фактори.
Анализът обхваща институционалните реформи на централните банки в 155 държави през последните петдесет години. Резултатите показват, че независимостта действително допринася за ценовата стабилност, тъй като независимите централни банки са по-достоверни. Особено в демокрациите независимите централни банки могат да възприемат по-консервативен подход. С други думи, когато се стремят да поддържат ценова стабилност, независимите централни банки може да не се налага да повишават основните лихвени проценти в толкова голяма степен.
Изследването разглежда теорията за времевата непоследователност, според която липсата на независимост може да подкопае доверието в ангажимента на централната банка към ценовата стабилност. Или казано по друг начин, ако правителството няма влияние върху паричната политика, централната банка е по-склонна да поставя ценовата стабилност над други, по-краткосрочни цели.
В по-широк план разликите в политическия и институционалния контекст също могат да имат значение. С оглед на това анализът отчита и смесващото влияние на фискалната политика и други институционални фактори, като политическата система и режима на валутния курс. Показва се, че институционалните реформи на централните банки, които засилват независимостта, имат най-силен ефект върху инфлацията в демократичните държави, в държавите с гъвкав валутен курс и в държавите без формално определени цели на паричната политика.
Заключение
Опитът от последните 50 години подчертава значението на защитата на независимостта на централните банки като основен стълб на стабилната парична политика, която носи съществени ползи за обществото. Независимостта е важна, но това не означава, че на централните банки трябва да се предоставя неограничена власт. Поддържането на демократична отчетност на централните банки за техните политически действия засилва легитимността и намалява политическата намеса.
Послание към политиците: отслабването на независимостта на централните банки подкопава доверието в паричната политика и поставя ценовата стабилност под риск.
