В световен мащаб разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 2,8 трилиона долара през 2023 г. – нарастване от 1 трилион долара, коригирани с инфлацията, от началото на века.
Анализ на изданието Visual Capitalist сочи, че като цяло азиатските икономики представляват 46% от тези разходи, следвани от Северна Америка (29%) и Европа (21%). Като критичен двигател на иновациите, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност оформят безброй индустрии, от отбрана и здравеопазване до технологии и зелена енергия.
Изданието показва инвестициите в научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП по държави, въз основа на данни от ОИСР.
От 2020 г. насам страните от ОИСР са изразходвали средно 2,7% от своя БВП за научноизследователска и развойна дейност, като общо са похарчили 1,9 трилиона долара през 2023 г.
От 45 ранкирани държави, България дели 38 и 39 място заедно с Латвия с еднакви показатели – 0.8% от БВП. За страната ни това означава малко над 1.48 млрд лева разходи. Зад нас са само Южна Африка (0.6), Аржентина (0.6), Румъния (0.5), Чили (0.4), Колумбия (0.3), Коста Рика (0.3).
Израел се откроява в световен мащаб – не само с това, че е водещ в интензивността на научноизследователската и развойна дейност, но и с това, че има най-голям брой високотехнологични стартиращи компании на глава от населението. Като цяло, той е похарчил 28,3 милиарда долара за научноизследователска и развойна дейност, като около 92% са движени от частния сектор.
Южна Корея, Тайван и Швеция също се нареждат сред най-високите НИРД спрямо БВП.
В Тайван корпоративните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са нараснали с 3,7% през 2023 г., което е забавяне в сравнение със средната годишна стойност от 8,8% през предходните пет години – до голяма степен подхранвана от сектора на полупроводниците. Малката островна държава е похарчила 59,9 милиарда долара за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г., осмата най-висока стойност в ОИСР.
Що се отнася до Китай, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са се увеличили почти осемнадесет пъти от 2000 г. насам, за да достигнат 723 милиарда долара – вторият най-висок в световен мащаб. Ако се погледнем от друга страна, делът на Китай в глобалните разходи за научноизследователска и развойна дейност е нараснал от 4% на 26% през периода. Като цяло частният сектор е допринесъл със 77,6% от тези разходи през 2023 г., подобно ниво, наблюдавано в Америка.
