Ангажирахме се да осигурим на бизнеса предсказуемост. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова след среща с работодателските организации у нас.
По думите й, заради здравната и енергийната криза има непредвидимост за бъдещите събития, караща бизнеса ни да се чувства несигурен, затова са набелязани няколко мерки – краткосрочни и средносрочни, които да осигурят на предприятията именно предсказуемост.
Сред краткосрочните мерки на първо място е компенсаторен механизъм заради мораториума, тъй като той подпомага бита и семействата, но трябва да върви заедно с компенсации за предприятията. До дни ще обявим тези механизми, което е абсолютно задължително, защото ако не го направим сега, през януари може да е късно за голяма част от фирмите, изтъкна Нинова.
На второ място, познатите мерки за подпомагане на фирмите засегнати от ковид – 60:40, 80:20 и другите, да продължат и след първи януари, тъй като са планирани до края на годината.
И трето – правителство и бизнес ще работят заедно за предложения за Бюджет 22, тъй като има много въпроси, засягащи икономиката.
Средносрочните мерки включват
- Намаляване на административната тежест и бюрокрацията – това да се превърне в реални действия, да се освободи бизнесът от излишните тежести. На срещата работодателите са внесли предложения за близо 200 подзакониви нормативни актове – за тяхна промяна и отмяна.
- Обвързване на образование и икономика – осигуряване на професионални кадри
- Финансиране на малки, средни и микропредприятия
Нинова е убедена, че може да се намери български вариант на механизма, прилаган в други държави – натрупаните свръхпечалби в производителите на електроенергия да се използват за подпомагане на икономика.
Председателят на АИКБ Васил Велев коментира същите теми, като според него в момента има два основни въпроса – цената на тока и мерките за компенсиране и всичко останало.
По думите му цената за 21 декември в сегмента „ден напред“ е 670 лева, като очакванията са подобни цени да има и през януари и те да се вдигат. Бизнесът трябва да бъде подпомогнат, за да успее да бъде конкурентен, тъй като в някои трети страни цените са замразени – в САЩ, Русия и Турция те са под 50 долара, което е 4-5 пъти по-ниско от актуалните у нас, подчерта Велев.
Той посочи, че тези огромни свръхразходи, този труд на предприятията – изработената добавена стойност се изземва от „енергийната ламя“ и се складира в АЕЦ, бюджета, в други производители на еленергия. Трябва механизъм за реакция в такива ситуации. До дни очакваме решения за декември и за януари, за да може фирмите да правят планове, посочи още председателят на АИКБ.
Велев обясни, че те предлагат да има долен праг за компенсиране 150 лв., но не трябвоа да има таван – „защото никой не може да каже настоящите цени дали са таван или втори етаж на пететажна сграда, за Франция фючърсите са същата сума, която е за утре, но в евро“.
Той е убеден, че средства за компенсиране има, но те се трупат в производителите, като това са такива числа, каквито никога не са се случвали, до края на март АЕЦ Козлодуй би спечелил над 2.5 млрд. лева, като това е резултат не от иновации или от повече и по-добра работа, а в резултат на един сбъркан пазарен модел на търговия.
Васил Велев изтъкна още, че тези дни и месеци имаме златния шанс да се включим като икономика в пренареждането във веригите на доставки, в тяхното скъсяване, тъй като индустрията ни може да расте с двуцифрено число, ако имам конкурентна цена на тока и инвестициите бъдат подкрепени, като това е по втората голяма тема – по-дора бизнес среда и образование, свързано с потребностите на икономиката.
