Как да говорим обективно, с уважение и яснота, по най-спорната икономическа тема в България, коментира във фейсбук профила си икономистът Георги Стоев…
Тази предпоследна публикация е предназначена специално към онези, които защитават присъединяването на България към еврозоната, и искат да го правят честно, обективно и с уважение към хората, които все още се колебаят. Ако вярваме, че общественият дебат има смисъл, той трябва да се води не с лозунги, а с аргументи, които издържат на съмнение. И точно затова следва да търсим устойчивите основания за защита на еврото не в обещанията за бъдеща изгода, а в ограниченията, които ни предпазват от системни грешки.
Най-важното: изградете аргумента си върху едно послание, няма нужда от списък причини за еврото. Аз лично използвам като аргумент “за” само едно нещо: еврото носи повече сигурност – по-малко риск, вкл. от друг валутен курс.
- Не влизайте в капана „какво стана в Хърватия и Естония“ — избягвайте индукцията и аналогията.
Много от аргументите „за“ и „против“ еврото, включително сред колеги икономисти и публични говорители, са основани на индукция – наблюдение на миналото и извеждане на обобщения: какво се е случило в други страни, какво не се е случило в България досега и т.н. Това включва и мисленето по аналогия (например: „как стана в Хърватия“). Такива подходи могат да бъдат полезни илюстрации, но не са здрава основа за вземане на решения.
Индуктивните аргументи рядко са достатъчно силни, когато става дума за системни рискове. Бъдещето се оформя от структурата на стимулите и ограниченията днес. Именно затова следва да говорим за граници и механизми, а не за обещания и надежди.
- Не твърдете, че еврото ще донесе преки промени – почти всички идват по други линии.
След въвеждането на еврото ще настъпят много промени – но огромната част от тях няма да са резултат от самата валута. Инфлация, доверие, лихвени условия – всички те вече се преливат към нас, защото левът е вързан към еврото.
Не забравяйте, че всеки аргумент-обещание ще бъде лесно атакуван от евро-скептиците – те имат нужда само от едно наблюдение да ви оборят, докато вие никога няма да може да докажете със сигурност, че сте прави.
- Не замитайте под килима рисковете на еврозоната. Но припомняйте, че ние вече живеем с тях.
Не поемаме нови рискове с въвеждането на еврото. По-големите рискове вече са тук. Плюс вътрешните рискове да променим режима на валутен борд. Еврозоната не гарантира успех – но изключва някои от най-лошите сценарии за България.
- Разяснявайте качествената разлика между рискове във и извън еврозоната.
Рисковете в еврозоната са сериозни – но предимно „знайни“: фискална криза във Франция, банков проблем в Испания, „нова Гърция“. Рисковете в България са по-малко осъзнати, сякаш невидими, но съвсем реални. Достатъчно е обикновено мнозинство в НС за отмяна на борда. Няма нужда от криза – само от желание за харчене. Няма нужда от зла умисъл – достатъчна е глупост или инерция.
В еврозоната рисковете са по-малко персонализирани. В България – те носят човешко лице, на депутати в Народното събрание.
- Пояснете, че стабилността идва не от волята на управляващите, а от правилата.
Както припомня Красен Станчев:
“През 2020 г. са отменени правила за стабилност на публичните финанси, прилагани от 2012 г. – 2% дефицит, 40% разходи и дълг, изискване дефицитите да са изключения. Става дума за цялостна смяна на философията на управление.”
Фискална или дългова криза не е изключена и при лева. Но в еврозоната такава криза няма да разруши самите пари. При криза с лев – валутата ще бъде унищожена. Това вече се е случвало. Последно – през 1996–1997 г.
- Защитавайте гражданите, не държавата.
Да, еврото ограничава фискалната свобода на правителствата. Но в условия на съмнителна бюджетна дисциплина това не е загуба – а защита. Не за политиците, а за гражданите.
Загубата на „фискален суверенитет“ от едно правителство със съмнителни стандарти всъщност е получаване на допълнителен суверенитет за гражданите – свободата да планират живота и бизнеса си без страх от разруха на парите.
- Via Negativa: показвайте, че стабилността идва от ограниченията, не от идеологии.
Стабилните съюзи между нации се изграждат не толкова върху общи утопии, колкото върху споделени граници на това, което не трябва да се допуска — агресия, икономическа дестабилизация, потискане на човешки права.
Това важи за:
- НАТО – по дефиниция отбранителен съюз;
- Европейския съюз – който дава свобода на движение, но поставя върховенството на правото като входно условие;
- Валутния борд – който лимитира местната самоволност, за да предпази хората от повторение на катастрофа;
- Еврозоната – която отнема правото на безконтролно печатане и харчене на националните правителства, за да върне сигурността на гражданите.
Демокрацията не се гради върху утопии. А върху ясни граници за това, което не бива да се допуска – дори от добри хора с добри намерения.
