След като претърпя продължителна и безпрецедентна поредица от сътресения, глобалната икономика изглежда се стабилизира, със стабилни, но невпечатляващи темпове на растеж. Пейзажът обаче се промени, тъй като правителствата по света пренаредиха приоритетите на политиката и несигурността се изкачи до нови върхове.
Прогнозите за глобалния растеж са ревизирани значително надолу в сравнение с актуализацията на Световните икономически перспективи (WEO) от януари 2025 г., отразявайки ефективните тарифни ставки до нива, невиждани от век и силно непредвидима среда. Глобалната номинална инфлация се очаква да спадне с малко по-бавен темп от очакваното през януари.
Това е сред основните изводи в прегледа на Световните икономически перспективи към април 2025, прадставени от Международния валутен фонд.
Референтната прогноза в световната икономическа перспектива включва данни за тарифите между 1 февруари и 4 април от САЩ и контрамерките от други страни. Това намалява прогнозата на МВФ за глобален растеж до 2,8 процента и 3 процента през тази и следващата година, кумулативно понижение от около 0,8 процентни пункта спрямо WEO от януари 2025 г. Фондът представя и глобална прогноза, изключваща тарифите, като при този алтернативен път глобалният растеж би отбелязал само скромно кумулативно понижение от 0,2 процентни пункта до 3,2 процента за 2025 г. и 2026 г.
Засилващите се рискове в посока надолу доминират в перспективите на фона на ескалиращото търговско напрежение и корекциите на финансовите пазари. Различни и бързо променящи се политически позиции или влошаване на настроенията могат да доведат до още по-строги глобални финансови условия. Разпалването на търговска война и повишената несигурност в търговската политика може допълнително да възпрепятства както краткосрочните, така и дългосрочните перспективи за растеж. Намаляването на международното сътрудничество може да застраши напредъка към по-устойчива световна икономика.
Изтъква се, че в този критичен момент държавите трябва да работят конструктивно за насърчаване на стабилна и предвидима търговска среда и за улесняване на международното сътрудничество, като същевременно се справят с пропуските в политиката и структурните дисбаланси у дома. Това ще спомогне за осигуряване на вътрешна и външна икономическа стабилност.
От МВФ обръщат внимание, че въпреки забавянето глобалният растеж остава доста над нивата на рецесията. Глобалната инфлация се преразглежда нагоре с около 0,1 процентни пункта за всяка година, но импулсът на дезинфлация продължава. Глобалната търговия е доста устойчива досега, отчасти защото предприятията са успели да пренасочат търговските потоци, когато е необходимо. Този път това може да стане по-трудно, предупреждават от фонда, като прогнозират, че растежът на световната търговия ще намалее повече от производството, до 1,7 процента през 2025 г. – значителна ревизия надолу след нашата актуализация на WEO от януари 2025 г.
Изтъква се, че някои държави, особено в Европа, са изправени пред нови и постоянни увеличения на разходите, свързани с отбраната. Относно финансирането на тези рахдои:
- За държави с достатъчно фискално пространство само временната част от допълнителните разходи – тоест временна подкрепа за подпомагане на адаптирането към новата среда или първоначалното увеличение на разходите за възстановяване на отбранителните способности – трябва да се финансира от дълг.
- За всички останали държави новите нужди от разходи трябва да бъдат компенсирани чрез съкращения на разходите другаде или нови приходи.
МВФ задава и въпроса защо нашата глобална система изисква пренасочване, като признава, че десетилетия на задълбочаване на търговските връзки са насърчили бърз, но неравномерен икономически растеж. В много развити икономики съществува острото схващане, че глобализацията несправедливо е изместила много работни места в местното производство. Има известни основания за тези оплаквания, дори ако делът на заетостта в производството в напредналите икономики е бил в постоянен спад в страни, които имат търговски излишъци, като Германия, или дефицити, като Съединените щати.
По-дълбоката сила зад този спад е технологичният прогрес и автоматизацията, а не глобализацията: и в двете страни делът на продукцията на производството остава стабилен. И двете сили в крайна сметка са полезни, но могат да бъдат много разрушителни за отделни лица и общности. Колективна отговорност е да се осигури правилният баланс между темпото на напредъка или глобализацията и преодоляването на свързаните с това промени, подчертават експертите от МВФ.
За България прогнозата на МВФ сочи намаляване темпа на растеж на икономиката до 2,5% за настоящата година след 2,8 през 2024-та. За 2026 година прогнозата е леко ускоряване до 2,7. Инфлацията ще се повиши до 3,7% през настоящата година, след което темпът ще спадне до 2,3 на сто през 2026 година.
