Международната асоциация за въздушен транспорт засили критиките си към мандата на Европейския съюз за устойчиво авиационно гориво, като го определи като скъпа инициатива, която не помага на околната среда, тъй като регионалните доставки остават ниски.
„Идеята, че купувате устойчиво гориво и след това го транспортирате за употреба в Европа, не е правилният подход, защото очевидно увеличавате въглеродния отпечатък на това гориво в резултат на транспортните разходи“, заявява генералният директор на IATA Уили Уолш на кръгла маса в Сингапур, цитиран от Ройтерс.
През юни IATA изчисли, че производството на SAF, което се счита за нисковъглероден заместител на традиционното реактивно гориво, се очаква да достигне 2 милиона метрични тона, или 0,7% от потреблението на гориво на авиокомпаниите, през 2025 г.
„Задължителното използване на продукт, който не е наличен, не води до никаква полза за околната среда“, изтъква Уолш, добавяйки, че горивните компании, които са задължени да произвеждат SAF, увеличават цената и на традиционното реактивно гориво.
Според оценката на IATA, „цената, която те начисляват, е значително по-висока от реалната цена на ограничените доставки на устойчиво гориво“.
„ЕС на практика е улеснил монополните доставчици да увеличат цените без екологична полза“, посочва Уолш, добавяйки, че регионът трябва да преоцени целите си за SAF (устойчиво гориво).
Съгласно изискването на ReFuelEU Aviation, авиокомпаниите трябва да имат 6% SAF смес в потреблението си на реактивно гориво до 2030 г. ЕС предлага някои субсидии за закупуване на SAF от авиокомпаниите, припомня Ройтерс.
Що се отнася до доставките, поне пет проекта за SAF в Азия, извън Китай, са стартирали или са планирани да започнат производство тази година, насочени към износ в регионален мащаб и към Европа. Сингапур е сред ключовите износители на зелено гориво за ЕС.
Уолш също така поставя под въпрос използването на палмово масло като средство за производство на устойчиво гориво.
„Може да се твърди, че има устойчиво палмово масло и има палмово масло, което не би се считало за устойчиво, и мисля, че в някои части на света е твърде черно-бяло“, казва Уолш. Той добавя, че е необходим много по-„нюансиран подход“ към използването на палмово масло като суровина и „много по-подробна оценка на устойчивостта на суровината“.
