Сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки на пазара на хранителни продукти. Това е показало широкомащабното проучване на хранителните стоки, изследвало цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно, съобщават от КЗК. Изводите и препоръките трябва да послужат за обществени консултации, след които да бъдат предложени административни и нормативни мерки за подобряване на конкурентната среда.
КЗК е изследвала ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%.
Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.
Проучването показва, че вертикално свързаните пазари – производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия, оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно, обяснява ръководителят на анализа Жельо Бойчев, член на КЗК. Най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти, показват анализите в доклад, представен от КЗК. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.
Анализът посочва, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
Предмет на анализа е и регионалното покритие и ценовата политика на големите търговски вериги.
България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти, показват данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение и др. Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.
За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.
Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
