В своя лекция в Будапеща президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард акцентира на въпроса относно независимостта на централните банки по света. Публикуваме откъси от текста, разпространен от пресцентъра на ЕЦБ…
За разлика от 70-те години на миналия век, когато поредица от сътресения допринесоха за високата и устойчива инфлация, оттогава инфлацията е спаднала сравнително бързо в развитите икономики – и очакванията са оставали стабилно закотвени през цялото време.
Този трудно постигнат напредък се дължи до голяма степен на независимостта на централните банки, която им даде възможността да вземат трудни, но необходими решения на паричната политика в преследване на стабилни цени.
Нарастването на независимостта на централната банка
В края на двадесети век независимостта на централната банка се разпространи бързо по света. Според някои данни над 80% от световните централни банки са станали оперативно независими до началото на хилядолетието. А ценовата стабилност е възприета като основна цел на рамките на паричната политика в почти всички развити икономики и много нововъзникващи пазарни икономики.
Нещо повече, независимите централни банки допринесоха и се възползваха от период на ниска макроикономическа нестабилност.
Глобализацията доведе до огромно увеличение както на глобалното предлагане на работна ръка, така и на производствения капацитет, което означаваше, че цените и заплатите често бяха слабо засегнати дори при силно търсене. Средата на ниска макроикономическа нестабилност улесни независимите централни банки да изпълняват своите мандати за ценова стабилност. Това, от своя страна, затвърди социалния консенсус в подкрепа на независимостта на централната банка и помогна да се гарантира нарастващото й приемане по света – което допълнително допринася за понижаване на нивата на нестабилност.
Ерата на нестабилност
Краят на Великата умереност* настъпи внезапно и неочаквано през 2008 г. с началото на световната финансова криза. И по-специално през последните години нашият свят се промени драматично.
И наистина, двете сили, които насърчиха разпространението на независимостта на централната банка – силен социален консенсус и нарастващи пулове от глобално предлагане – сега са под все по-голям натиск.
Въпреки че скорошни изследвания показват, че де юре независимостта на централната банка никога не е била по-разпространена, отколкото днес, няма съмнение, че фактическата независимост на централните банки е поставена под въпрос в няколко части на света.
Едно проучване, изследващо 118 централни банки през 2010 г., показва, че около 10% от тях са били изправени пред политически натиск за една средна година – дори централните банки с висока степен на де юре независимост. Друг документ установява, че само между 2018 г. и 2020 г. де факто независимостта на централната банка се е влошила за почти половината от тези централни банки в юрисдикции, които представляват 75% от световния БВП.
Има доказателства, които предполагат, че политическото влияние върху решенията на централната банка също може да допринесе значително за макроикономическата нестабилност. Например установено е, че постоянният политически натиск върху централната банка влияе върху нивото и нестабилността на обменните курсове, доходността на облигациите и рисковата премия. В същото време геополитическото напрежение заплашва да засили нестабилността чрез увеличаване на честотата на сътресенията, засягащи световната икономика.
Вече видяхме влиянието на геополитическото напрежение в Европа. След нахлуването на Русия в Украйна в началото на 2022 г. средната нестабилност на растежа на производството в еврозоната се повиши с 60% в сравнение с периада преди световната финансова криза, докато средната нестабилност на инфлацията скочи с 280%.
Среда на повишена нестабилност може да направи задачата за поддържане на ценова стабилност по-трудна за постигане. Това може да породи опасения, че независимите централни банки не успяват да изпълнят своите мандати, което може да подкопае социалния консенсус и допълнително да засили нестабилността в икономиката.
И така, въпросът, който излиза на преден план, е: дали настоящата ера на нестабилност ще превърне благотворния кръг, който улесни издигането на независимостта на централната банка, в порочен кръг, който води до нейното подкопаване?
Ползите от независимостта на централната банка в днешния свят
Като се имат предвид всички неща, бих казала, че това е малко вероятно да се случи. Нестабилната макроикономическа среда всъщност прави ползите от независимостта на централната банка още по-големи. Видяхме това по време на неотдавнашния инфлационен шок.
В днешния свят независимостта на централната банка предлага две ключови предимства.
Първо, тя действа като насрещен вятър за нестабилността в тези непредвидими времена. Тъй като излизаме от период на много висока инфлация, въпросът за времевата непоследователност е по-актуален от всякога. В сравнение с ниската инфлация преди пандемията, централните банки може да се наложи да се борят с по-ниски нива на рационално невнимание. В тази среда надеждните политически режими стават още по-важни за поддържане на доверието в централните банки. Изследванията установяват, че по-високото доверие в ЕЦБ намалява средно инфлационните очаквания и значително намалява несигурността относно бъдещата инфлация.
Второ, независимостта на централната банка също допринася за регионалната сила в свят, който все повече се определя от геополитически съперничества. Ценовата стабилност осигурява основата, върху която могат да бъдат постигнати други стратегически цели. Регионите със стабилни цени обикновено имат по-ефективно разпределение на ресурсите и по-високи нива на конкурентоспособност и привличат по-големи нива на инвестиции. В основата си силните икономически институции са основната причина за дългосрочния икономически растеж и различията в развитието между регионите.
*Периодът от средата на 80-те години на 20 век до първите години на 21-ви, характерен със значителният спад в макроикономическата нестабилност, когато променливостта на тримесечния растеж на реалното производство (измерена чрез стандартното му отклонение) е намалява наполовина, докато променливостта на тримесечната инфлация намалява с две трети
