Коментарът на Матю Лин* е публикуван в изданието Spectator…
Икономиката щеше да се срине, пазарите открито да се разбунтуват и той бързо щеше да бъде изгонен от поста от МВФ и заменен от някои „пораснали“. Когато преди година Аржентина избра своя либертарианец с резачка Хавиер Милей, икономическият и политически истаблишмънт уверено прогнозира, че той ще издържи само няколко седмици. И все пак, не само че Милей успя да се задържи на власт, всички доказателства сочат, че той обръща Аржентина. Истинският въпрос сега е това. Ще обърне ли внимание една застояла и умираща Европа?
С инфлация от 25 процента на месец, с най-големия заем от МВФ в историята за връщане и със свободно падане на валутата, Аржентина, която Майлей пое, се превърна в синоним на лошо управление и упадък. От премахването на субсидиите, през премахването на контрола върху наемите за една нощ, до премахването на цели министерства, Милей се зае с драматична програма за шокова терапия, предназначена да премахне държавния контрол. Той не е изпълнил всичко. Валутата не е заменена от долара, например. И все пак, той е направил много повече, отколкото повечето наблюдатели са смятали за възможно.
Резултатите? Доста добри засега. Инфлацията е спаднала до малко над 2 процента на месец, изумително ниска цифра за аржентинските стандарти. Бюджетът отново е на излишък. Агенциите за кредитен рейтинг започнаха да повишават рейтингите си, докато понижават страни като Франция. Продукцията най-накрая започва да се разширява отново. Може би още по-изненадващо, подкрепата на Милейi се увеличава, с рейтинг на одобрение от 52,3 процента, според консултантската фирма Tendencias. Сър Кийр Стармър (премиерът на Великобритания, б.р.) може само да мечтае за подобни цифри в социологическите проучвания.
Mилей продължава и не показва никакви признаци, че губи радикалното си предимство. Едва тази седмица той уволни шефа на данъчния орган заради опитите да наложи данъци върху дигиталните влияния и стриймърите. Според него последното нещо, което правителствата трябва да правят, е да преследват хората, които се опитват да спечелят пари за себе си.
Европа, включително, разбира се, Обединеното кралство, прекарват много време в обсъждане как да рестартират стагниращите си икономики. Обсъждаме индустриални стратегии, субсидии, създаване на „зелени работни места“ и развиване на партньорства между държавата и индустрията. Самодоволно приемаме, че най-доброто, на което можем да се надяваме, е да забавим темпа на растеж на държавните разходи, като действителните съкращения се считат за политически невъзможни. И правителствата се оглеждат все по-отчаяно за начини да увеличат данъците или да вземат повече заеми, без да обмислят дали може да има други възможности.
Вярно, Аржентина беше в много по-лоша бъркотия от където и да било в Европа в момента. Но Франция без правителство и огромен бюджетен дефицит въпреки събирането на 45 процента от БВП под формата на данъци, Италия, която отново се плъзга към рецесия, и Обединеното кралство, където данъците върху бизнеса убиха всякаква перспектива за растеж, вървят по същия начин. След една година Mилей демонстрира, че е възможен радикално различен набор от решения. Кой знае, може би в един момент останалият свят ще започне да се чуди дали прави нещо правилно.
*Финансов колумнист, автор на „Дългата депресия: спадът от 2008 до 2031 г.“
