Пресцентърът на ЕЦБ разпространи интервю на вицепрезидента на банката Луис де Гиндос за Die Welt, публикуваме част от него…
Бяхте министър на финансите в Испания и вече седем години сте в Управителния съвет на ЕЦБ. Защо страните членки на ЕС показват толкова малко европейски дух?
Сещам се за Жан-Клод Юнкер. Той веднъж каза: „Всички знаем какво трябва да направим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим.“ Това го обобщава идеално. И все пак промяната е възможна. Вижте Португалия, Италия, Гърция или Испания – сравнете преди 10–15 години и днес. Тези страни преодоляха кризата и днес са значително по-силни благодарение на реформите си.
Но не е толкова трудно, когато получаваш милиарди от ЕС, като фонда Next Generation EU. Разбирате ли защо германците са разочаровани?
Аз го виждам различно. Европейската солидарност създава доверие на финансовите пазари и запазва стабилността. Всички печелим от това. Ако Италия или Испания се развиват позитивно, това е печалба за германския износ. А за контекст: Испания получи 40 млрд. евро при БВП от 1,3 трилиона евро. Фондът Next Generation EU беше полезен, но не и решаващият фактор за успеха.
Говорите за успешната трансформация на Испания, но страната има най-висока безработица в Европа. Това не звучи много успешно.
Испания има две големи предимства: стабилен банков сектор и висока конкурентоспособност. Туризмът се възстанови след пандемията, а страната се възползва и от значителна имигрантска работна сила, главно от Латинска Америка. Не отричам, че финансирането от ЕС беше важно. Но структурните реформи изиграха много по-решаваща роля. Да, безработицата от 10% е все още висока. Но тя вече е наполовина от предишните нива и продължава да спада.
Европа дълго разчиташе на силата на Германия. А сега самата Германия е в затруднение, а фондът Next Generation EU ще приключи през 2028 г. Трябва ли тези трансфери да станат постоянни?
Солидарността не трябва да е еднопосочна улица – това е ясно. Когато страните напредват чрез взаимна подкрепа, всички печелят. Но за това трябва и да постигат резултати: да прилагат реформи, да поемат отговорност. Винаги съм бил съгласен с моя приятел Волфганг Шойбле. Неговата идея за „строга любов“ важи повече от всякога: подкрепа – да, но само при ясни условия.
А Германия?
Добре си спомням, когато Германия беше наричана „болният човек на Европа“. А шест години по-късно вече беше двигател на растежа. Имам пълно доверие в германската икономика. Разбира се, има предизвикателства: Германия твърде дълго разчиташе на евтината енергия от Русия. А бизнес моделът ѝ, ориентиран към износа за САЩ и Китай, е под напрежение заради търговските спорове. Но чрез допълнителни публични инвестиции в инфраструктурата Германия направи важна крачка в правилната посока. Вярвам, че ще се адаптира към новата среда – и вече го прави.
Миналата седмица ЕЦБ реши да не понижава лихвите. Пазарите приемат това като сигнал, че няма да има намаление нито тази, нито следващата година. Прави ли са?
Две са основните изводи от заседанието. Първо, смятаме, че текущото равнище на лихвите е подходящо – на базата на инфлацията, прогнозите ни и трансмисията на паричната политика. Второ, живеем в изключително сложен и несигурен свят, изпълнен с рискове – от геополитически напрежения до търговски спорове между Китай и САЩ. Това може да промени търговските потоци, например чрез увеличени китайски експортни потоци към Европа. Друг фактор е потреблението: въпреки че реалните доходи растат, домакинското потребление остава сдържано.
Защо?
Причината е липсата на доверие в бъдещето. В момента безработицата е ниска и пазарът на труда е стабилен. Но много домакинства се опасяват, че без фискална консолидация може да последват по-високи данъци. Вероятно затова потреблението е под очакваното.
Въпреки това, прави ли са пазарите в оценката си?
Пазарите не винаги грешат – но не винаги са и прави. Никой не може да предскаже бъдещето със сигурност. Пазарите реагират волатилно; централната банка обаче не може да бъде волатилна. Затова трябва да действаме предпазливо – и точно това правим.
Има ли консенсус в Управителния съвет?
Решението в четвъртък беше единодушно. В Управителния съвет на ЕЦБ има 26 членове с различни гледни точки – но всички сме съгласни, че трябва да държим всички опции отворени. Ако ситуацията се промени, ще коригираме позицията си. И честно казано: ако намерите някой, който може да предскаже следващите шест месеца със сигурност, трябва веднага да го наемем.
Президентът Доналд Тръмп открито атакува независимостта на Федералния резерв на САЩ. В ЕЦБ вие сте най-високото ниво на защита, когато става въпрос за финансова стабилност. Доколко сте притеснени от събитията в Съединените щати?
Независимата централна банка е най-добрата защита срещу висока инфлация. Инфлационните очаквания остават ниски само ако инвеститорите и потребителите вярват, че централната банка ще поддържа стабилни цени. В противен случай съществува риск от опасна спирала на растящи цени и заплати. Това е особено критично, ако паричната политика е ограничена от фискалната политика – това наричаме фискално господство.
Но вашите аргументи изглежда не правят особено впечатление на Доналд Тръмп.
Моето послание е съвсем ясно. Ако правителствата се намесват в паричната политика, това води до инфлация и по-високи лихви в бъдеще – това не е теория, историята го доказва.
Как ЕЦБ се подготвя за този сценарий?
Това, което се случва в Съединените щати, е много важно за нас – американската икономика играе централна роля на глобалната сцена. Но не искам да спекулирам какво може да се случи. За нас е важно юридически гарантираната независимост на ЕЦБ – и тя остава валидна.
