Макар и лидер в разгръщането на възобновяема енергия, Нидерландия сега трябва да се справи с няколко предизвикателства в цялата система, за да подобри енергийната сигурност и да намали емисиите, сочи доклад на Междунареднота агенция по енергетика.
В него се изтъква, че бързият растеж на слънчевата и вятърната енергия в тази страна стимулира усилията й за намаляване на емисиите и постигане на нейните дългосрочни енергийни и климатични цели, което поражда необходимостта от справяне с възникващите предизвикателства за следващата фаза от нейния преход към чиста енергия.
Данните сочат, че от 2018 г. насам Нидерландия е намалила наполовина емисиите си от енергийния сектор в резултат на внедряването на възобновяема енергия, което е допълнено от напредъка в електрификацията в сектори за крайна употреба като отопление и транспорт.
Докладът обаче идентифицира няколко области, в които страната може да съсредоточи усилията си за по-нататъшна трансформация на своя енергиен сектор в съответствие с нейните цели, по-специално в разширяване и модернизиране на електрическите мрежи и намаляване на зависимостта от природен газ чрез набор от други технологии с ниски емисии.
Факт е, че изкопаемите горива остават важна част от енергийната система на Нидерландия за производство на електроенергия, отопление и промишлено производство. Близо половината от производството на електроенергия все още идва от природен газ и въглища, докато отоплението в сградите остава силно зависимо от природен газ, а транспортният сектор разчита предимно на петролни продукти. Навременният и добре целенасочен преход към технологии с ниски емисии като ядрена енергия, възобновяеми източници, термопомпи и централно отопление може да помогне за намаляване на вноса на изкопаеми горива в ключови сектори и да подобри дългосрочната енергийна сигурност, сочи докладът на МАЕ.
Цитира се и националният план за енергийна система на Нидерландия, който има за цел доставките на електроенергия да нараснат четири пъти до 2050 г. Това означава, че ще е необходимо по-голямо внедряване на възобновяеми енергийни източници, надграждайки лидерството на страната в слънчевата фотоволтаична и вятърната енергия. По отношение на офшорната вятърна енергия страната си постави амбициозни цели за увеличаване на инсталирания капацитет от около 5 гигавата (GW) днес до 70 GW до 2050 г. Това изисква стабилна рамка за дългосрочно развитие на офшорна вятърна енергия в координация с изграждането на производство на водород, което се очаква да представлява голям дял от новото търсене на електроенергия.
За да постигне целите си, Нидерландия ще трябва да се справи с ограниченията на мрежата, за да отключи проекти, очакващи свързване към мрежата, и да привлече допълнителни инвестиции. Посочва се, че правителството вече полага окуражаващи усилия да работи със заинтересованите страни в индустрията чрез своята Национална програма за действие за претоварване на мрежата, която има за цел да се справи със съществуващите затруднения, пред които са изправени новите проекти. Освен това съхранението на енергия и гъвкавостта ще стават все по-важни в електроенергийна система, в която променливите възобновяеми енергийни източници представляват по-висок дял от доставките.
Докладът на МАЕ подчертава още, че е необходима допълнителна яснота на политиката относно ролята на чистия водород в обслужването на индустриалната база на Нидерландия. Политиките за стимулиране на търсенето също биха имали положителни косвени ефекти както за внедряването на възобновяема енергия, така и за намаляването на емисиите. Докато търсенето на водород с ниски емисии е потенциално голямо, не само за задоволяване на вътрешните нужди, но и за износ на други пазари, е необходима повече сигурност за предоставяне на окончателни инвестиционни решения за проекти за електролизери.
Като цяло докладът на МАЕ заключава, че Нидерландия се нуждае от холистичен, системен подход за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен нейният енергиен преход. Той изисква всеобхватна стратегия с координация между правителството и секторите за свързване на амбициите с реалностите на място и по-справедливо разпределение на разходите и ползите.
