През 2024 г. 16.2% от предприятията в България са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 7.6% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 11.6%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като Booking.com, TimoCom, eBay, Amazon, Alibaba, eMAG, Glovo, Takeaway, Pop Up и други – 7.1%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.9% от предприятията.
От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 37.7% – на клиенти от държави – членки на ЕС, а 21.4% имат клиенти от други държави, сочат данни на НСИ.
За петгодишен период (2020 – 2024 г.) относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.4 процентни пункта.
Всяко второ предприятие у нас (49.7%) разполага със собствен уебсайт, като при фирмите с 250 и повече заети относителният дял е 85.7%. На уебсайта си предприятията най-често предоставят на потребителите описание на предлаганите стоки и услуги и ценова информация (38.7%), а съдържание на уебсайта на поне два езика имат 25.1% от фирмите.
През 2025 г. 41.5% от предприятията използват различни видове социални медии (Facebook, Instagram, X, Snapchat, YouTube, TikTok, LinkedIn, Xing, Viadeo и др.), за да развиват дейността си и да разширяват своето присъствие в интернет, като при фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 69.8%, а при малките (10 – 49 заети) и средните (50 – 249 заети), съответно 38.7 и 52.5%.
Предприятията, които през 2025 г. използват технологии с изкуствен интелект, са 8.5%, като относителният им дял се е увеличил с 2.0 процентни пункта в сравнение с предходната година. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица – 26.2%.
Най-често прилагат технологии с изкуствен интелект фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (42.0%), следвани от сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ – 26.4%. Най-малко предприятия използват изкуствен интелект в сектор „Строителство“ – 3.0%.
Технологиите с изкуствен интелект, които най-много предприятия са внедрили в дейността си, са тези за извършване на анализ на писмен език (58.1%), следвани от:
- технологии за генериране на изображения, видеоматериали, звук – 52.9%;
- технологии за автоматизиране на работни процеси или съдействие при вземането на решения – 44.0%;
- технологии за генериране на писмена или устна реч – 37.7%;
- технологии за преобразуване на устна реч в машинночетим формат – 31.2%;
- технологии за идентифициране на предмети или лица – 28.1%;
- технологии за машинно самообучение за анализ на данни – 26.5%.
Основните цели, за които предприятията използват технологии с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (36.1%) и организация на бизнес административни процеси и управление – 32.5%.
От предприятията, които не използват технологии с изкуствен интелект, 5.6% посочват, че са обмисляли въвеждането им в работните си процеси. Основна пречка пред по-голямата част от тях (72.7%) е липсата на подходящи експертни познания в тази област, а за 55.7% разходите са твърде високи. При 51.8% има несъвместимост със съществуващите системи, оборудване и софтуер, докато 50.3% са притеснени от липсата на яснота относно правните последици.
Използване и анализ на данни
През 2025 г. 26.6% от предприятията използват софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) – 11.9%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) – 6.8%.
Повече от една четвърт (27.1%) от фирмите извършват анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 63.4%. Предприятията, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 22.5%, а при 9.4% дейността е възложена на друга фирма или организация.
Източниците на данни за анализ, които използват предприятията, са:
- записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията – 76.6%[1];
- данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения – 57.6%;
- свободно достъпни данни от държавни институции – 45.4%;
- данни от социални медии – 37.2%;
- уебданни – 34.1%;
- данни за местоположението от използването на преносими устройства или превозни средства – 32.2%;
- данни от интелигентни (смарт) устройства или датчици – 18.4%;
- спътникови данни – 13.1%.
Използване на облачни компютърни услуги (cloud computing)
През 2025 г. 17.8% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, за да намалят разходите си за хардуер и софтуер. При фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 49.1%, а при малките (10 – 49 заети) и средните (50 – 249 заети), съответно 14.7 и 30.1%.
Основни потребители на облачни услуги са предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 56.2%, а най-малко се използват в сектор „Строителство“ – 8.9%.
Най-често използваната компютърна услуга в облак е електронната поща (82.6%[2]), следвана от:
- съхранение на файлове – 71.3%;
- офис софтуер – 64.2%;
- хостинг на бази данни – 63.6%;
- софтуерни приложения за сигурност – 55.5%;
- финансов и счетоводен софтуер – 45.0%;
- ERP софтуер – 36.1%.
