Изданието Visual Capitalist проследява промяната в нетните емисии на глава от населението между 1990–2022 г. за избрани европейски страни. Цифрите са в тонове еквивалент на въглероден диоксид (CO₂e) на човек, извлечени от данните на Евростат и Статиста.
Информацията за емисиите включва еквиваленти на въглероден диоксид за множество парникови газове, включително азотен диоксид, метан и флуоровъглеводороди.
Резултатите показват, че повечето европейски държави са успели да намалят своите емисии на глава от населението от 1990 г. насам. Изключения са: Словения и Хърватия (без промяна) и Латвия (ръст – +3 тона CO₂e на глава от населението).
Най-сериозан спад спрямо 1990-та имат Люксембург (-19), Естония (-11) и Исландия (-10). България е сред страните с намаление, но само с 1 тон CO₂e на глава от населението.
Коментира се, че за намаляването са помогнали целенасочените действия от страна на ЕС (цели за емисиите, директиви за възобновяема енергия, ограничения и търговски политики за сектора на производството на електроенергия).
И въпреки че разстоянието от нетната нула все още е доста значително, Euronews установява, че Европа е една от малкото части на света, които са намалили общите си емисии (-24%) от 1990 г. насам. В САЩ има увеличение с 3%, а Китай и Индия имат ръст на емисиите над 100%.
Обръща се внимание обаче, че посочените данни проследяват само емисиите, генерирани вътре в страните. Не се отчита как производствата са се преместили извън Европа, спомагайки за по-ниски емисии.
Ако се разглеждат данните за емисиите на глава от населението, свързани с това не къде се консумират стоки, а къде се произвеждат, европейските страни биха имали по-малко изразени спадове.
