Германската програма EnBW тази седмица обеща 1 милиард евро за изграждане на тръбопроводи за пренос на чист водород като част от план за национална мрежа, която ще започне търговски операции до 2032 г. Германия залага на зеления водород, произведен чрез електролиза, задвижвана от вятърна и слънчева енергия, като алтернатива на изкопаемите горива.
За някои това е хазарт, за други водещ световен пример. Ройтерс обобщава напредъка до момента.
Защо Германия е централна за водородните планове в ЕС?
Германия оглавява преминаването на Европейския съюз към по-чиста енергия, защото е най-голямата икономика и износител на блока, като разчита на промишлеността за една трета от своя брутен национален продукт.
Привържениците на горивото казват, че то ще позволи на германските продукти, като автомобили или стомана, да се конкурират по-ефективно, тъй като натискът от някои потребители и инвеститори нараства за стоки със значително намален въглероден отпечатък.
Енергийният преход в Германия стана спешен, след като доставките на сравнително евтин газ от Русия приключиха след началото на войната в Украйна.
През последното десетилетие научноизследователската и развойната дейност на страната е създала много патенти за водород.
Какви са по-широките приложения?
Транспортната мрежа е само един елемент от стратегия, която обхваща 10 гигавата (GW) вътрешен производствен капацитет и стратегия за внос, която ще черпи от доставки от другаде в Европа и отвъд океана.
Новите газови централи за производство на електроенергия, които могат да преминат към водород, ще бъдат пуснати на търг до края на 2024 г. или началото на следващата година.
Индустриалните играчи в производството на стомана и химикалите имат планове да заменят базирания на въглища и газ водород със зелен водород, а комуналните услуги добавят съоръжения за електролиза и внос към своите инвестиционни портфейли.
Кои са главните герои?
Някои от най-големите играчи са производителите на стомана Thyssenkrupp, Salzgitter и ArcelorMittal, които планират да инвестират милиарди евро в декарбонизиране на производството на стомана, залагайки на наличието на водород.
Комуналните услуги също са сред лидерите.
RWE планира 2 GW електролиза и 3 GW капацитет за производство на газ с водород до края на 2030 г. От общите инвестиции от 55 милиарда евро до тази дата 25% са за водород, батерии и гъвкаво производство на енергия.
Uniper има сделка със Salzgitter за осигуряване на водород от инсталация за крекинг на амоняк във Wilhelmshaven.
Какви са разходите за потребителите и данъкоплатците?
Общата цена на водородната мрежа, включително 9666 километра тръбопроводи, се оценява на около 19,7 милиарда евро. Включвайки това и добавяйки електролизни инсталации и възобновяем капацитет за захранване на електролизатори и съхранение, PwC дава общо 65-80 милиарда евро разходи до 2030 г. в изчисленията, предоставени на Ройтерс.
Голяма част от парите ще трябва да дойдат от балансите на дружествата за комунални услуги, от таксите за използване на мрежата, поети от потребителите, и от данъчните приходи, тъй като частните източници за финансиране досега реагират неохотно.
„Бизнесът за германските водородни проекти не е лесен. Банките искат клиенти и сигурна възвръщаемост“, казва Дирк Нимайер, директор и ръководител за чист водород и алтернативни горива в PwC в Германия. „Ако няма перспектива, не може да се правят инвестиции“, отбелязва той.
Защо се развива вносът?
Германия, с липса на собствени запаси от изкопаеми горива, традиционно е вносител на енергия и вече има мрежа от партньори. Що се отнася до водорода, тя може да използва съществуващите търговски отношения с Великобритания, Норвегия и Холандия и изгражда нови съюзи с Южна Европа и Северна Африка, както и Австралия, Канада и Чили.
McKinsey предостави данни на Ройтерс, показващи, че разходите за производство на водород в Германия може да бъдат 10 долара на килограм през 2030 г., по-високи от цената от 3-8 долара/кг за внос, тъй като страни с евтина възобновяема енергия и ниски разходи за труд могат да произвеждат зелен водород сравнително евтино.
Сивият водород, произведен от газ, от който Германия използва около 42 TWh всяка година, струва около $3/kg, показват индексите.
Какво правят другите държави?
Очаква се Великобритания, Дания и Норвегия да доставят на Германия зелен или син водород. Последният се произвежда с помощта на природен газ в процес, при който CO2, освободен при производството, се улавя и съхранява.
Италия, Испания и Холандия имат сложни стратегии за своя и съседните пазари. САЩ инвестират милиарди долари, както и Китай.
