Старият ред, към който бяха привързани поколения европейци (особено на Запад), вече не съществува. Необходима е дълбока промяна в начина, по който гледаме на нещата. Тази промяна ще бъде или доброволно приета, или наложена от влошаващите се външни фактори, изтъква в редакционен коментар технологичното издание EU Tech Loop…
2025-а не беше лесна година за ЕС: войната в Украйна продължава, източният фланг на Съюза е в плашеща несигурност за бъдещето си, западният фланг преживява сериозни социални проблеми, а в глобален план ЕС изглежда вече няма съюзници. Големите сили го възприемат единствено като сравнително богат и важен потребителски пазар – и нищо повече.
Съпротивата на европейците към промените, необходими за гарантиране на нашата конкурентоспособност и просперитет, е отчасти следствие от дългия живот в относителна безопасност и комфорт. Някои хора сякаш са забравили, че без силна икономика няма да имаме силни отбранителни способности, а тогава ще останем без нищо.
Икономическата мощ не се гради само върху данъци, регулации или обществени поръчки, насочени към привилегировани компании. Глобалната система е прекалено динамична – капиталът и работната сила са силно мобилни – което прави ЕС твърде открит и уязвим. Съюзът не може да си позволи да възприеме протекционизма на някои световни сили, тъй като това би имало непропорционално тежки последици за него.
Засега всичко изглежда добре, но бъдещето не е гарантирано
Финансово Съюзът изглежда сравнително добре (засега). Инфлацията изглежда овладяна (2,1% в еврозоната през ноември 2025 г.). Еврото също се представя по-добре от много други валути в момента: към 22 декември 2025 г. 1 евро се равнява на 1,16 долара, 8,26 китайски юана, 92,47 рубли, 1,62 канадски долара и 1,77 австралийски долара.
Бъдещето обаче не е гарантирано. През следващите няколко години ще дойде време за плащане на сметките по Механизма за възстановяване и устойчивост, а преговорите за следващия бюджет на ЕС (2028–2032) ще достигнат своя пик догодина. Съотношението дълг към БВП в еврозоната в момента е 88,2%, а Марио Драги предупреди, че дори без нови разходи (като тези за отбрана), то може да нарасне с около 10 процентни пункта през следващото десетилетие, достигайки 93%.
Потенциални бъдещи търговски войни, хибридни или конвенционални атаки срещу държави членки, местна съпротива срещу глобалните търговски партньорства на ЕС и опозиция срещу умерените реформи са реални заплахи за благосъстоянието на Съюза в близко бъдеще.
По-добър достъп до капитал, по-добро корпоративно право и реална подкрепа за бизнеса
Много умни хора се опитаха да разгадаят причините за успеха на Америка в интернет технологиите и на Китай в телекомуникациите. Не е заради работната култура „9-9-6“ (от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата) и не е заради интелекта (вижте колко европейци биват привличани от глобални компании или колко европейски фирми са изкупени от чуждестранни субекти).
Отговорите са известни отдавна. Нуждаем се от:
- По-добър достъп до капитал в рамките на ЕС (чрез Съюза на спестяванията и инвестициите).
- По-силно корпоративно право и по-добра бизнес среда (т.нар. „28-и режим“, по-хармонизирано прилагане на правилата и третиране на бизнес климата като ключов показател за успех (KPI) за правителствата).
- По-силно европейско присъствие в световен мащаб с реално въздействие (нови търговски партньорства и реформиране на инициативата Global Gateway).
Обръща ли се достатъчно внимание на това? Категорично не. Всички тези теми остават нишови. Съюзът на спестяванията и инвестициите се споменава само мимоходом на официални галавечери. „28-ият режим“ често се разглежда като проблем само на големите западни икономики, като се пренебрегва фактът, че мащабирането в рамките на Европа е важно за всички.
Твърде разделени сме и трябва да се научим да избираме битките си
Европейската конкурентоспособност наистина беше на преден план в тазгодишните политически дебати. Въпреки това различните политически течения в Европа все още се фокусират върху краткосрочни битки, вместо да избират приоритетите си внимателно.
Дори когато се предлагат умерени реформи (като пакетите „Omnibus“ на ЕС), някои европейци се затварят в дребнави спорове и взаимни обвинения.
Те трябва да насочат фокуса си другаде – към „луксозни“ проблеми: натрупване на нови разпоредби за защита на потребителите върху вече действащите, опити за възраждане на стари предложения (като таксите за мрежово ползване), тревоги около минимални промени в икономиката на данните (GDPR), безсмислени пререкания с ботове в социалната мрежа X, и най-вече – безкрайно говорене, което замества реалните действия.
Вместо да се съсредоточим върху това, което ни обединява, често изтъкваме различията. Постоянно критикуваме политици, които така или иначе са в трудно положение – като Урсула фон дер Лайен или Хена Виркунен, които бяха упрекнати, че не са реагирали на нелепи изявления.
