Челси Фолет от изданиетo Human Progress разговаря с Маркос Фалконе, анализатор по публични политики с фокус върху Латинска Америка в Центъра за глобална свобода и просперитет на Института „Кейто“…
Аржентина е уникална страна в световната история: малко държави са преминали от статут на развити към развиващи се, но именно това се случва там. В края на XIX и началото на XX век страната е сред най-богатите в света — с ниски данъци, малко регулации, ограничени държавни разходи и масивен приток на имигранти. Но международните идеологически течения, включително национализъм, корпоратизъм и фашизъм, оформят политическата среда, която довежда до възхода на Хуан Доминго Перон през 1946 г. Под неговото влияние Аржентина се превръща в затворена и протекционистка икономика точно в момент, когато голяма част от света се отваря към търговия. Това създава мощни групи със специални интереси — профсъюзи, защитени индустрии и корумпиран бизнес, които имат интерес да запазят статуквото. Така реформите стават почти невъзможни, а страната навлиза в продължителна траектория на упадък.
Въпреки това Аржентина има силна интелектуална традиция на класическия либерализъм, водена от Хуан Баутиста Алберди — архитектът на конституцията от 1853 г. Този документ, вдъхновен от Конституцията на САЩ, осигурява десетилетия на стабилност и широки свободи. В политическия и културния живот свободата е централна ценност чак до началото на XX век, когато възходът на комунизма и фашизма постепенно заличава либералния консенсус. Военният преврат от 1930 г. бележи край на продължителния демократичен период. Все пак през XX век се появяват институции и мислители, които поддържат класическия либерализъм жив — университети, мозъчни тръстове и интелектуални среди, които по-късно ще дадат платформа на Хавиер Милей. Така че Аржентина първоначално е имала силна класически либерална традиция, след това я е загубила за известно време, но сега отново я възвръща. И това е една от причините да сме оптимисти за бъдещето на страната.
Победата на Милей през 2023 г. е възприета като невъзможна от политическата класа. Той печели в контекст на над 200% годишна инфлация, десетилетие без растеж и икономика, задушена от регулации. Животът в страната е станал почти непоносим: строгият контрол върху наемите например е довел до спад в предлагането и до драматично увеличение на цените. Милей се появява със силно радикално послание — „рязане с резачка“ на държавните разходи, намаляване на данъците, дерегулация, отваряне на икономиката и доларизация.
Мнозина предвиждат, че ако се опита да изпълни обещанията си, ще бъде принуден да подаде оставка в рамките на месец. Но почти две години след встъпването в длъжност редица негови реформи са факт — без социални сътресения. Най-значимата промяна е бързото балансиране на бюджета. Аржентина е страдала от хиперинфлационна динамика, защото правителството е финансирало дефицити чрез печатане на пари. Само месец след началото на мандата си Милей постига бюджетен баланс — смятан преди това за невъзможен. Той отменя и законите за контрол върху наемите; година по-късно цените падат реално с около 30%, а предлагането на жилища в Буенос Айрес се утроява.
Междинните избори през 2025 г. пораждат опасения за завръщане на перонистите, което води до кратък срив на доверието към песото. Но Милей печели над 40% от гласовете и така укрепва политическата си позиция. Макар да няма пълно мнозинство, сега се нуждае от по-малко партньори, за да прокара реформите.
Основните му приоритети са данъчна, трудова и пенсионна реформа. Данъчната система е сложна и наказваща. В Аржентина данъците не са просто високи — те са и много сложни и наслагващи се, което означава, че има данъци върху данъци. Например последният доклад „Doing Business“ на Световната банка от 2020 г. посочва, че бизнес в Аржентина, който плаща всички законно изискуеми данъци, би платил 106 процента от дохода си. Това означава, че е по-добре изобщо да не правиш бизнес. Можете да си представите колко объркана е данъчната система в Аржентина, защото, очевидно, бизнесите не могат да плащат 106 процента от доходите си. Администрацията на Милей досега можа да направи само ограничени промени, защото по конституция парламентът е този, който трябва да приема решения относно данъчните въпроси, а трудностите с парламентарното мнозинство не позволиха на Милей реформи в дълбочина.
Трудовият пазар също е крайно неефективен. Наемането на работници е скъпо, а освобождаването им може да доведе до почти сигурно загубени дела, като съдебната система систематично взема страна на служителите. Това подтиква масова неформална заетост и вреди най-вече на малките и средни предприятия.
Социалното осигуряване е в криза заради застаряването на населението и популистките политики. Имаме типичната схема тип Понци, при която, ако базата продължава да расте, няма проблем, но ако демографската пирамида вече не е пирамида, в бъдеще вероятно няма да има достатъчно хора, които да издържат плащанията на днешните данъкоплатци. Над милион души са включени в пенсионната система без никакви предишни вноски, а масовите измами — включително нереално голям брой „инвалиди“ в някои райони — допълнително натоварват системата. Администрацията на Милей планира да се справи и с това.
Отвъд тези структурни реформи, Милей е поддръжник на по-широка либерализация на търговията и доларизация. Причината е проста: Аржентина неизбежно ще има бъдещи леви правителства, а доларизацията би защитила спестяванията на хората от инфлационни политики. Примерът на Еквадор показва, че дори ляво управление не може лесно да „де-доларизира“ — валутната стабилност се оказва по-популярна от която и да е партия.
Аржентина би могла да се превърне в регионален пример за класически либерален или либертариански ренесанс. Докато много страни в Латинска Америка се насочват към по-екстремна левица, Милей представлява уникален случай на радикален пазарен реформатор. Въпреки изолацията си в региона, реформите му може да вдъхновят подобни движения другаде. Например Чили, където, въпреки доминираща комунистическа фигура, набира подкрепа и либертариански кандидат с реални шансове за балотаж и победа — което би могло да обърне последните вредни политики в страната.
В крайна сметка реформите на Милей — от бюджетната дисциплина до дерегулацията и борбата с популизма — представляват възможност за Аржентина да възстанови някогашната си традиция на класическия либерализъм. Оптимизмът идва от това, че страната вече е възродила част от загубената си културна база, а политическата воля за промяна е по-силна от всякога.
