За пореден път една от най-големите работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, изразява категоричното си становще против механизма, по който в момента се определя минималната работна заплата. То е разпространено във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г.
Според проектопостановлението МРЗ ще бъде увеличена на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увел
Сред акцентите в становището на АИКБ се изтъква това, че кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%, при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й.
Бизнесът алармира още, че увеличаването на МРЗ се явява най-мощният инструмент за увеличаване на инфлацията.
Обръща се внимание, че когато МРЗ се повишава административно, без съответстващ ръст в производителността, това води до директно увеличаване на разходите за труд в предприятията. За да компенсират тези разходи, предприятията са принудени да повишат цените на своите продукти и услуги, което от своя страна подхранва инфлационния натиск. Този ефект е особено силен в сектори с ниска добавена стойност и висока зависимост от нискоквалифициран труд, където маржовете на печалба са тесни и възможностите за автоматизация – ограничени.
В резултат на това се създава порочен кръг – по-високи заплати водят до по-високи цени, които на свой ред провокират искания за още по-високи заплати, за да се компенсира загубата на покупателна способност. Последните данни от НСИ показват, че годишната инфлация за юли 2025 г. е 5,3 %, а натрупаната от началото на годината – 3,2 %, което вече надвишава прогнозите и подчертава уязвимостта на икономиката към такива шокове.
ичава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.
АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния ѝ размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната.
АИКБ апелира в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.
