4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден, са част от предпочитанията на студентите, разкрива проучване на студентската медия на Нов български университет NewBlog 4U и платформата kazva.bg.
По-голямата част от младите предпочитат комбинирана форма на работа, съчетаваща присъствени дни и дистанционна работа. Този хибриден подход се възприема като осигуряващ баланс между личен живот и работа. Значителен дял от студентите предпочитат 4-дневна работна седмица (60%). Това показва нарастващ стремеж към по-малко работни дни и повече време за лични занимания. Оптималната продължителност на работния ден за мнозинството студенти е 6 часа (65%). Това подчертава желанието към по-интензивна, но по-кратка дневна ангажираност. Младежите предпочитат плаващото работно време с гъвкав начален час, което говори за стремеж към самостоятелно организиране на работния ден. Въпреки че са склонни и на ненормиран труд, студентите предпочитат компенсация в свободно време пред финансова компенсация.
Повече от половината участници в анкетата имат реалистични очаквания за първа заплата, попадаща в диапазона от 1000 до 2000 лв.. В дългосрочен план обаче младежите демонстрират много по-високи финансови очаквания, като най-голям процент се надяват на възнаграждение над 5000 лв. (31%) и дори над 10 000 лв. (13%), което показва силни амбиции за професионално и финансово израстване, но вероятно отразяват и общият контекст, формиран през последните години, в който се говори за устойчиво, изпреварващо инфлацията, нарастване на доходите в България. Тези данни сочат, че макар мнозинството студенти да е с по-скоро реалистични представи, има и немалка част със завишени очаквания, което не е изключено да доведе до известно разочарование при навлизане на пазара на труда, коментират авторите на изследването.
Общата оценка за работната среда в България е по-скоро ниска, като близо половината от анкетираните имат негативно отношение (49%). Основните причини за това са нивата на работните възнаграждения, културата и стилът на управление, както и възможностите за кариерно развитие. За позитивно настроените възнаграждението е определящият фактор.
Най-голям дял от студентите мечтаят за собствен бизнес (41% ) или за работа като фрийлансъри (34%), което показва силен интерес към самостоятелност и гъвкавост в професионалния път. „Служител в държавна/общинска структура“ остава най-малко предпочитаният вариант във всички групи (6%), въпреки покачващите се възнаграждения в някои сфери.
Резултатите показват, че значителна част от студентите в извадката са привлечени от креативни и динамични сектори, както и от възможности за самостоятелна реализация в бизнеса, което е в унисон с изразения предприемачески дух и интереса към работа на свободна практика. Най-висок процент от анкетираните желаят да работят в сферата на „Култура и изкуство“ (33%), следвани от „Бизнес (маркетинг, мениджмънт, предприемачество)“ с 19% и „Медии и комуникации“ с 10%. Други сфери като здравеопазване, образование, IT и наука са посочени от по-малък дял студенти (по 4%). Производство, инженерни дейности, услуги и търговия са сред най-малко предпочитаните.
За мнозинството от студентите екипът е фактор от съществена значимост при избора на работно място. Изразяват силно предпочитание към екипи, съставени както от млади хора, така и от такива с дългогодишен опит, оценявайки ползите от разнообразието и обмена на знания. На първо място поставят духа на взаимна подкрепа, споделеното чувство за отговорност и откровените взаимоотношения като ключови елементи за добрия екип.
Резултатите относно възприемането на изкуствения интелект показват, че мненията са доста поляризирани – 43% от анкетираните са неутрални към използването на AI в работата си, като не го считат нито за важно, нито за неважно. В същото време, значителен дял (34%) смятат, че е важно или по-скоро важно да могат да използват AI в работата си. Интересно е, че почти същият процент (23%) не го считат за важно.Очевидно е, че студентите имат разнопосочни нагласи към интегрирането на AI в професионалната сфера, като липсва ясно изразен консенсус за неговата значимост в бъдещата професионална реализация.
