На фона на разрастващия се въоръжен конфликт между Израел и Иран, остава въпросът за способността на двете страни да финансират продължителни военни усилия, коментира статия на gazetaexpress.com.
Израел успя да убие няколко висши ирански военни командири и ядрени физици и нанесе сериозни щети на ядрените съоръжения на Иран. Тези атаки засегнаха и части от сектора на изкопаемите горива на страната. Иран отговори с ракетни атаки срещу правителствени сгради и градски райони в Израел. 240 души загинаха при израелски атаки, докато най-малко 24-ма бяха убити при ирански атаки.
Но конфликтът струва милиарди долари и на двете страни и би могъл да попречи на икономическия им растеж и да породи опасения относно бюджетното планиране.
Какви са разходите на Израел за войната?
Продължителните военни операции на Израел в Газа от октомври 2023 г. и неотдавнашната ескалация с Иран тласнаха страната в най-скъпоструващия период в историята на конфликта.
Според доклад на израелския икономически вестник Calcalist, публикуван през януари, общите разходи само за войната в Газа са достигнали до края на 2024 г. 250 милиарда шекела (67,5 милиарда долара).
В съобщение от 15 юни на израелската информационна агенция Ynet News, като се цитира бивш финансов съветник на началник щаба на израелската армия, се прави оценката, че само първите два дни на боевете с Иран са стрували на Израел 5,5 милиарда шекела (около 1,45 милиарда долара). С тези темпове, един продължителен конфликт с Иран би могъл да накара Израел да надхвърли, за седем седмици това, което е било изразходвано за войната в Газа до края на 2024 г.
Дори преди сегашната ескалация с Иран, Израел значително увеличи бюджета си за отбрана поради войната в Газа и множеството регионални конфликти. От 60 милиарда шекела (17 милиарда долара) през 2023 г., на 99 милиарда шекела (28 милиарда долара) през 2024 г. Прогнозите за 2025 г. показват, че той може да достигне 118 милиарда шекела (34 милиарда долара).
Министерството на финансите определи таван на дефицита от 4,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Израел за тази фискална година, което се равнява на 105 милиарда шекела (27,6 милиарда долара). Увеличението на военните разходи би поставило под въпрос спазването на този таван.
Как конфликтът ще се отрази върху дълговия профил на Израел?
Въпреки неотдавнашното увеличение на прогнозираните данъчни приходи – от 517 милиарда на 539 милиарда шекела (от 148 милиарда долара на 154 милиарда долара) – прогнозата за растеж на Израел за 2025 г. е ревизирана надолу от 4,3 на 3,6 процента.
Според CofaceBDI, близо 60 000 израелски фирми са затворили през 2023 г. поради недостиг на работна ръка, нарушения в логистиката и намаляването на доверието на бизнеса. Освен това, броят на туристите остава под нивата отпреди октомври.
S&P Global Ratings отправи остро предупреждение относно уязвимостта на израелската икономика.
Агенцията заяви, че продължаването на военната кампания на Израел, особено ако Иран направи стратегически и дългосрочен отговор, може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на Израел от A на A-. Ако това се случи, вероятно цената на кредитите ще се увеличи и ще отслабне доверието на инвеститорите в израелската икономика.
Как ще бъде засегната иранската петролна индустрия?
Износът на ирански петрол изглежда е спаднал рязко. Очаква се общият износ на суров петрол и кондензат да достигне 102 000 барела на ден през миналата седмица. Това е по-малко от половината от средния износ на ден за тази година, според данни на консултантската фирма Kpler.
По-специално, износът от остров Харк, където е разположен най-големият нефтен терминал и през който минават 90% от иранския износ, изглежда е напълно спрял.
Според Информационната агенция по енергетика на САЩ (EIA), Иран е произвеждал средно по 3,4 милиона барела суров петрол на ден през 2025 г., като Китай е бил най-големият чуждестранен купувач. По-голямата част от петрола, произвеждан от Иран, е за вътрешно потребление.
Размерът на щетите, нанесени на находището Южент Парс от израелските удари, все още е неизвестен. Израел също така нанесе удари върху рафинерията Шахр Рей близо до Техеран и върху съоръжения за складиране на гориво около столицата. Цялостните последици от тези удари върху производството остават неизвестни.
Каква роля играят санкциите срещу Иран?
Иран беше ударен от икономическите санкции на САЩ след Ислямската революция и кризата със заложниците в американското посолство през 1979 г., а по-късно и заради ядрената му програма.
С цел да окаже натиск върху Техеран да се съгласи на сделка за ядрената си програма, администрацията на тогавашния президент на САЩ Барак Обама убеди значителен брой страни с развита икономика да намалят или да преустановят покупките си на петрол от Иран, налагайки поредица от допълнителни санкции.
Тези санкции бяха облекчени, след като Иран сключи споразумението за Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) със Съединените щати, Русия, Китай, Франция, Германия, Великобритания и Европейския съюз през 2015 г.
През следващата година Иран вече изнасяше 2,8 милиона барела петролни продукти на ден.
Но президентът на САЩ Доналд Тръмп отново наложи санкции през 2018 г., по време на първия си мандат, и добави нови, оказвайки отново натиск върху другите страни да спрат да купуват ирански суров петрол. Според EIA, Техеран е получил приходи от само 50 милиарда долара от износ на петрол през 2022 и 2023 г., или около 200 000 барела износ на суров петрол на ден, което е по-малко от 10% от нивата от 2016 г. В резултат на това санкциите доведоха до значително намаляване на приходите от чуждестранна валута на Иран.
Иран избегна срив на икономиката си частично благодарение на Китай, който остана основният му купувач на петрол и една от малкото страни, които все още търгуват с Техеран.
Все пак спадът на приходите в резултат на санкциите лиши страната от дългосрочно икономическо развитие и застраши способността на Техеран да ремонтира разрушената си инфраструктура.
Президентът Масуд Пезешкиан многократно е подчертавал сериозността на икономическата ситуация, пред която е изправена страната, заявявайки, че тя е по-тежка, отколкото по време на ирано-иракската война през 80-те години.
През март той открито разкритикува последния пакет от американски санкции, насочени срещу танкери, превозващи ирански петрол.
Какви са другите предизвикателства пред Иран?
Иран е изправен и пред редица други проблеми – недостиг на енергия и вода, срив на валутата му и военни сблъсъци между регионалните му съюзници – които санкциите изостриха още повече.
Липсата на инвестиции, намаляването на производство на природен газ и неефективното напояване водят до прекъсвания на електрозахранването и недостиг на вода.
Междувременно, след възстановяването на санкциите през 2018 г., иранската валута (риал) загуби над 90% от стойността си спрямо долара.
Въпреки че официалният процент на инфлация е около 40%, някои ирански експерти твърдят, че всъщност е по-висок от 50%. „Трудно е да се намерят точни данни“, казва икономическият анализатор Хамзех Ал Гааод. „Но това, което можем да кажем, е, че годините на санкции причиниха инфлационен натиск, довел до обезценяването на риала. Това направи вноса на чуждестранни стоки по-скъп“, продължава той.
През януари информационната агенция Тасним цитира директора на Иранския институт по труда и социалната защита Ебрахим Садегифар, който каза, че от 22 до 27 процента от иранците живеят под прага на бедността.
Нивото на безработица достигна 9,2%. Върховното събрание на представителите на работниците в Иран, което представлява интересите на работниците, обаче смята, че реалният брой на хората, лишени от достъп до работа, която да им позволява да преживяват, е много по-висок.
Колко може да похарчи Иран?
Според Ал Гаад, Техеран има „сравнително скромен военен бюджет“. Той изчислява, че от 12 до 15 процента от БВП на Иран се изразходват за отбрана, което е около 12 милиарда долара.
Техеран разполага с 33 милиарда долара валутни резерви, които теоретично би могъл да използва. Но Ал Гаад казва: „Тук Иран изостава. Използването на резервите му за краткосрочни военни конфликти би го парализирало в дългосрочен план. През последните дни наблюдаваме усещане за „обединяване под знамето“, с други думи, подкрепа за властите. Но ако Иран претърпи нови атаки и евакуации на цивилни, този ентусиазъм може лесно да се стопи“, изтъква още той.
