В днешната напрегната геополитическа обстановка критичните минерали бързо заеха водещо място в политическия дневен ред като крайъгълен камък на енергийната и икономическата сигурност. Тези минерали не само са жизненоважни за енергийните технологии, но и играят ключова роля в секторите на високите технологии, аерокосмическата индустрия, отбраната и напредналото производство, което ги прави централни не само за енергийната сигурност, но и за по-широката икономическа устойчивост.
Международната енергийна агенция (IEA) припомня, че първа е изтъкнала рисковете, произтичащи от високата концентрация на доставките на критични минерали, особено в етапите на преработка и рафиниране. Докладът Global Critical Minerals Outlook 2025 показва, че при впечатляващите 19 от 20 ключови стратегически минерала, Китай е водещият рафиньор, с пазарен дял средно от 70%. Освен това анализите показват, че тази концентрация само се е засилила през последните години. Зависимостта от малък брой доставчици увеличава уязвимостта към шокове и прекъсвания – било то от екстремни климатични условия, технически повреди или търговски конфликти.
В публикувания от МАЕ анализ авторите посочват няколко ключови момента, характеризиращи настоящата ситуация.
- Контроли върху износа на редки земи
- През април и октомври 2025 г. Китай въведе нови ограничения за износа на тежки редки минерали (напр. неодим, празеодим, диспрозий, тербий и др.), както и за свързани метали, съединения и магнити.
- Китай контролира около 60% от добива и 91% от рафинирането на тези елементи.
- Днес 94% от световното производство на постоянни магнити се извършва в Китай.
- Ограниченията вече доведоха до скок на цените в Европа и САЩ и до временни спирания на фабрики за електромобили.
Новите мерки от октомври разширяват контрола и върху компоненти и изделия, произведени с китайски редки земи, включително и извън Китай, което може сериозно да наруши глобалните вериги на доставки в сектори като енергетика, отбрана, автомобилостроене, авиация и изкуствен интелект.
- Контроли върху батерии и литиева индустрия
- На 9 октомври 2025 г. Китай наложи ограничения и върху веригите за доставки на литиево-йонни батерии, включително катодни и анодни материали, оборудване и технологии.
- Китай държи над 80% от глобалния капацитет по преработка и производство на батерии;
- В някои сегменти – почти монопол от 95%.
Това създава риск от поскъпване на батериите, забавяне на производството на електромобили и уязвимост в стратегически индустрии като отбрана и енергийно съхранение.
- Последици за световната индустрия
- Забавяния или откази на износни лицензи могат да навредят на приходите, конкурентоспособността и заетостта в световната индустрия.
- Ограниченията могат да възпрепятстват проектите за диверсификация извън Китай, особено в областта на рафинирането и производството на магнити и батерии.
- Усилия за диверсификация
- Добив: Извън Китай и Мианмар в момента функционират само няколко големи мини – основно в САЩ (MP Materials), Австралия (Lynas Rare Earths), Бразилия, Танзания и Индия. Новите проекти изискват около осем години от обявяването до пълна експлоатация, което означава, че ефектът от диверсификацията ще се усеща бавно.
- Рафиниране и преработка: Изключително ограничено – само няколко индустриални рафинерии извън Китай, намиращи се в Малайзия, САЩ и Естония. Процесът на разделяне и рафиниране на редки земи е технически сложен и често включва радиоактивни странични елементи (като уран и торий), което изисква високи стандарти за безопасност и екологичен контрол.
- Производство на магнити: Това остава най-слабото звено извън Китай. Въпреки че няколко завода стартираха работа през 2025 г. (например в САЩ и Естония), капацитетът е все още малък. Нови производствени мощности се планират и в Южна Корея, Виетнам и Германия, но засега не могат да компенсират китайското господство (94% от пазара).
- Пример за сътрудничество: Проектът между Франция и Япония за производство на редкоземни оксиди в Лак, Франция, показва модела на стратегическо партньорство, при което държави обединяват добив, преработка и технологии, за да изградят независима европейска верига на доставки.
- Докато в долния сегмент (производството на батерийни клетки) се наблюдава бързо разширяване извън Китай, средният сегмент – преработка на катодни и анодни материали – остава критично уязвим.
- Южна Корея е водеща в производството на батерийни материали извън Китай и се очаква да запази тази позиция до 2030 г. Въпреки това Корея продължава да внася ключови прекурсорни катодни материали от Китай и е фокусирана предимно върху никел-базирани батерии, което не решава проблема с диверсификацията на литиево-железо-фосфатните (LFP) батерии.
- САЩ и Европа се очертават като основни центрове за нови инвестиции, като до 2030 г. всеки ще държи около 40% от глобалния капацитет извън Китай. Има редица проекти за LFP катодни и анодни материали в развитие, но те все още не могат да компенсират китайската доминация.
- Ключовите слабости остават в производството на катодни прекурсори, анодни материали, LFP катоди и рафинирани метали, както и в оборудването за батерийно производство
От МАЕ подчертават, че без целенасочена държавна подкрепа и международни партньорства, диверсификацията ще остане ограничена и бавна. Необходими са политики, насърчаващи инвестиции, съвместни предприятия и технологичен трансфер между съюзници (напр. ЕС–САЩ–Япония–Австралия).
Целта е изграждане на устойчиви, географски разнообразни вериги на доставки, които да намалят риска от политически и търговски шокове, каквито наблюдаваме при китайските ограничения.
