fbpx

Moody’s иска от България структурни реформи, фискална дисциплина и членство в еврозоната

Рейтинговата агенция Moody’s Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг на България Baa1 със стабилна перспектива. Агенцията много конкретно формулира факторите, които биха повлияли в бъдеще за положителни или отрицателни промени на рейтинга ни.

Фактори, които могат да доведат до повишаване на рейтинга

Възходящият натиск може да се увеличи върху рейтингите на България, ако има доказателства за подобрена институционална ефективност при прилагането на структурните реформи, повишавайки очакванията на Moody’s за дългосрочния потенциален темп на растеж на България. Провеждане на правителствена фискална политика, което води до по-леко отслабване на държавните фискални показатели, отколкото са очакванията момента, също може да увеличи натиска за повишаване на рейтинга.

Фактори, които могат да доведат до понижаване

Натискът надолу може да се увеличи, ако има значително и устойчиво отслабване на ключовите фискални показатели на правителството над настоящите очаквания или ако икономиката значително се размине с очакванията за своя средносрочен до дългосрочен потенциален темп на растеж. Такова развитие може поне отчасти да е резултат от продължаващо отслабване на българските институции и профил на управление, нещо, което може да увеличи потенциалния отрицателен натиск върху рейтингите.

Кредитният профил на България ще бъде подкрепен и от очакваното скорошно приемане на еврото, се посочва в анализа на агенцията. Посочва се специално, че силните страни се балансират от отслабналата институционална ефективност, което се доказва най-вече от бавния и спиращ напредък по ключови реформи и достъпа до финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Същевременно се отбелязва като риск отслабването на фискалната позиция, като институционалните предизвикателства биха засегнали провеждането на политики и извън ПВУ.

Moody’s Ratings очакват държавният дълг на България да нарасне умерено през следващите години, достигайки 27% от БВП в края на 2025 г. и около 29% в края на 2026 г. спрямо очакваните 24,8% в края на 2024 г., а дефицитът да остане близо 3% от БВП през 2025 г. и 2026 г. В съчетание със забавяне на номиналния ръст на БВП, рейтинговата агенция очаква инфлацията да се нормализира средно до около 2,6% през 2025 – 2026 г., което ще движи постепенното увеличение на дълга през следващите години. Въпреки това дългът на България ще остане около половината от този на страните от групата с рейтинг Baa1.

Рейтинговата агенция очаква реалният БВП на България да нараства с темпове от 2,5% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г. Растежът на икономиката ще продължи да бъде движен основно от частното потребление, тъй като нарастването на реалните заплати остава високо в среда на значителен недостиг на работна сила и ниска инфлация.

Рейтинговата агенция очаква, че пълноправното членство на България в Шенгенското пространство от началото на 2025 г. ще подпомогне секторите на туризма и транспортните услуги, като същевременно ще подобри условията за бизнес за износителите на стоки. Перспективата за приемане на еврото през 2026 г. също би подпомогнала по-нататъшната интеграция с икономиките на еврозоната и укрепването на българската икономика във времето.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"