Въпреки усилията на Германия да намали зависимостта си от руските енергийни доставки след инвазията в Украйна, нейната икономика и политическа система остават уязвими от Кремълската стратегия, работеща чрез широки неформални мрежи на руско влияние, вградени в политическите, икономическите и социалните структури на Германия. Съвместен анализ на Центъра за изследване на демокрацията и фондация „Фридрих Науман“ идентифицира механизмите като икономическа зависимост, завладяване на елита и пропуски в управлението, които Русия е използвала, за да упражни огромно политическо влияние върху германското правителство. Той също така предоставя целеви мерки за подобряване на устойчивостта на Германия и укрепване на икономическата сигурност на Европа.
Наръчникът на Кремъл е съсредоточен върху модела за завладяване на държавата, при който Русия използва разпръснатия си апарат за сигурност, за да утвърди и да използва дългосрочни зависимости в частния и публичния сектор на Германия и Европейския съюз.
Русия е насърчила среда, в която стратегическите енергийни партньорства ограничават политическите възможности на Германия. Руските държавни предприятия, като „Газпром“ и „Роснефт“, изиграват важна роля в заключването на германския частен сектор и прикриването на истинската природа на тези зависимости, предоставяйки на Москва политически лостове, като същевременно отслабват институционалната автономия на Германия, демократичната устойчивост и политическата решителност.
Русия използва комбинация от традиционни икономически, политически и социални инструменти в допълнение към засилените тайни и злонамерени операции. Те включват завладяване на елита и използване на пропуски в управлението в ключови институции. Спонсорираните от Кремъл кампании за дезинформация се стремят да поляризират допълнително германското общество, като се възползват от недоволствата във вътрешните политически дебати, разходите за енергия и подкрепата на нацията за Украйна. Чрез смесване на икономически интереси със социална манипулация, агресивни дипломатически и военни заплахи и активни мерки, Кремъл е култивирал екосистема, основана на страх и завладяване, която усилва влиянието му в множество области.
Картографирането на германо-руските мрежи разкрива дълбоко взаимосвързана мрежа от участници, вариращи от бизнес лидери до културни организации. Организации като Германо-руския форум, Германската източна бизнес асоциация и Германия-Русия – Новото поколение в центъра предоставят високопоставени официални платформи, върху и около които може да се изгради руското влияние, за да проникне в германската политика и общество. Като съчетават икономическите интереси с политическите наративи, тези организации служат като центрове за насърчаване на проруски настроения и създаване на канали за достигане на подкрепяни от Кремъл програми до влиятелни заинтересовани страни. Случаят с Мекленбург-Предна Померания показва колко дълбоко са били вкоренени руските интереси в рамките на регионалното управление, успешно превръщайки държавните институции в страни, които избягват санкциите, за да гарантират завършването на газопровода „Северен поток II“. Държавата остава изложена на руско влияние, както се вижда от факта, че германска компания, свързана с Novatek, работи по изграждането на нов LNG терминал в Рощок.
Адвокатски кантори и консултантски фирми са действали като помощници, предоставяйки правна, стратегическа и PR подкрепа на немски и руски компании, участващи в мрежите. Те са структурирали сделки и са улеснявали съвместни предприятия, които са увеличили влиянието на Русия върху енергийния сектор на Германия и са й дали достъп до критични немски технологии. Тяхното участие подчертава пресечната точка на правната експертиза и геополитическата стратегия в прокарването на интересите на Кремъл.
Влиянието на Кремъл се простира в политическия пейзаж на Германия, особено чрез съюзи с крайнодесни движения. Руските олигарси, близки до Кремъл, като Владимир Якунин и Константин Малофеев, подкрепят крайнодесни политици, финансират идеологически инициативи и засилват антиевропейските и антизападните настроения. Тези политико-олигархични съюзи са част от по-широка стратегия на Кремъл за използване на идеологическите разделения и посяване на политическа нестабилност в различни държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Въпреки че санкциите поставиха пробив в руската стратегия за икономическо влияние, Кремъл се адаптира, като пренасочи търговските потоци през трети страни като Турция и Централна Азия, запазвайки жизненоважни икономически връзки и стратегическите бизнес отношения, които ги съпровождаха. Има нарастващи доказателства, че непрекият износ на стоки с двойна употреба за Русия и непрекият внос на руски втечнен природен газ и петрол продължават, подкопавайки предвиденото въздействие на санкциите на ЕС и единството на западния демократичен алианс в процеса. Устойчивостта на тези търговски мрежи демонстрира липсата на политическа решителност и стратегия в Берлин за отговор на атаката на Кремъл срещу Украйна и Европа, което доведе до предизвикателства в прилагането и запазването на тактиката на руското влияние в Германия.
За да разруши мрежите, които продължават да улесняват Кремълската стратегия, Германия трябва да предприеме решителни действия в координация със своите европейски и глобални партньори, включително чрез приемане на модел за оценка на заплахите в ключови уязвими институции, намаляване на риска и отделяне на търговията, инвестициите и технологиите мрежи за сътрудничество, както и засилване на прилагането на санкции за пресушаване на финансовите потоци от Германия и ЕС във военния сандък на Кремъл.
Германия трябва да развие своя позитивен икономически и държавен опит в рамките на международната помощ, търговията и технологичното сътрудничество на ЕС, за да ангажира немския бизнес в не-руски инвестиционни възможности и вериги за доставки, много по-добре оборудвани с геоикономически инструменти за намаляване на риска. Скринингът на инвестициите и другите механизми за икономическа сигурност трябва да могат по-добре да идентифицират и противодействат на скритото чуждестранно влияние в ключови сектори. Публичните стратегически комуникации и инициативите за ангажиране на публичната дипломация трябва да бъдат подкрепени борба със заплахите за манипулиране на информация и укрепване на устойчивостта на обществото. Ускоряването на енергийния преход през базирани в ЕС вериги за доставки трябва да бъде допълнително преследвано, за да се намали зависимостта от руските ресурси, като се гарантира дългосрочна сигурност и автономност.
Германия трябва да работи с партньорите си от ЕС за стриктно прилагане на съществуващите санкции, включително чрез по-нататъшно криминализиране на избягването на санкции и създаването на механизъм за прилагане на ниво ЕС. Укрепването на институционалния капацитет за разпознаване и неутрализиране на операциите по хоризонтално влияние и активните мерки е жизненоважно, особено при идентифицирането на факторите, които поддържат тези мрежи в Германия и в ЕС. Като се справи цялостно с тези уязвимости, Германия може да поведе с пример в противодействието на авторитарното влияние в Европа и защитата на стратегическата автономия на ЕС.
