Една вечер през октомври, когато чухме, че крайнодясното правителство не печели изборите в Полша, моята партньорка и аз решихме най-накрая да посетим тази страна, която след 2015 г. едно открито хомофобско правителство не ни позволяваше да опознаем. Връщаме се с радостното усещане, че сме се срещнали с нашите съседи и че познаваме по-добре Европа, пише за alternatives-economiques.fr.* Ан-Лор Делат, изследовател по икономически науки в Националния център за научни изследвания…
Има поне две причини да съзерцаваме Полша с възхищение и завист. Първата е историческата мобилизация на полските избиратели, която позволи връщането на правовата държава през декември 2023 г. За нас, французите, които живеем с усещането, че идването на крайната десница е неизбежна, Полша може най-малкото да ни даде искрица надежда и може би дори някои уроци за предотвратяването на това. Дълбоко в душата ни това беше движещата сила на ваканцията ни.
Второто е, че новата Полша олицетворява в Европа съпротивата срещу възхода на „нелибералните демокрации“, които взеха властта в Унгария, Италия и потенциално в Нидерландия. През 2024 г., годината, в която ще избираме членовете на Европейския парламент, това е много важно.
Поляците постигнаха невъзможното: свалиха чрез избори правителството на крайнодясната партия „Право и справедливост“, която беше започнала да оплита в привидно неразкъсваема мрежа обществото благодарение на властовите си позиции след 2015 г. Тук, както и навсякъде другаде, електоралният конфликт в Полша се определя от противопоставянето между провинцията и големите градове поради противоположният ефект, който има икономическото отваряне върху тези две части на обществото: конкуренция от евтина работна ръка за първата (следователно по-голяма безработица), нови пазари за втората (следователно повече приходи).
Както навсякъде другаде, глобализацията има много различни ефекти, създавайки печеливши и губещи, а крайнодесните идеи процъфтяват върху това разделение. Партията „Право и справедливост“ спечели два поредни избора след 2015 г. благодарение на подкрепата на фермерите и на селските райони като цяло, издигайки антиевропейски, антиглобалистки, антиимигрантски, анти-ЛГБТ и ултраконсервативни лозунги.
Въпреки това, откакто дойде на власт, „Право и справедливост“ раздаде от европейските фондове рекордни субсидии на фермерите, за да си гарантира тяхната лоялност; тя използваше контролираните от държавата телевизионни канали и радиостанции, за да разпространява популистка и расистка пропаганда; накрая, през миналата година, тя изхарчи огромни обществени средства в подкрепа на кампанията си. Наред с другите предизборни подаръци, правителството обеща изплащането на 220 000 евро на селските избирателни райони, които имаха най-висок процент на участие в изборите!
Победоносна мобилизация
Следователно всичко беше налице, за да може партията комфортно да запази властта си. Въпреки всички очаквания, „Право и справедливост“, макар че остана първа политицеска сила, не можа да събере достатъчно гласове на парламентарните избори, за да спечели мнозинство и да състави правителство. В крайна сметка властта беше поета от създадената през декември 2023 г. коалиция между либералния център, левицата и една относително консервативна партия (Третият път).
Основният фактор, който обяснява този обрат, е безпрецедентната електорална активност: жени, млади хора и градски жители гласуваха масово, което доведе до рекордно участие от 74%. Това е най-високата избирателна активност от падането на комунизма през 1989 г. и представлява увеличение с 12% в сравнение с последните избори през 2019 г.
Как да си обясним такава мобилизация? Сред вероятните фактори: „Право и справедливост“ засегна основни права като това на аборт; проповядва ценности, противоположни на индивидуалните свободи и по-точно на зачитането на идентичностите; започна да поставя под въпрос приемането на украинци и беларуси и финансовата подкрепа за украинското правителство.
Поляците, които от три века и особено след Втората световна война, изпитват основателно недоверие към Русия, вероятно се страхуваха от отслабване на позицията си спрямо историческия враг. Особено интересен елемент е, че изборният провал на „Право и справедливост“ стана на фона на значителни икономически успехи с реален ръст на БВП на глава от населението средно годишно от 4,5% след идването ѝ на власт през 2015 г. Наистина инфлацията достигна 14% през 2022 г., но правителството въведе, както и навсякъде другаде, щедри програми за смекчаване на удара.
Въпреки че историческият, социалният и геополитическият контекст е твърде различен от този на Франция, можем да запомним едно нещо – че всеки глас има значение, че част от младежите и градските жители направиха разликата, за да отхвърлят расизма и консерватизма на „крайната десница“. С други думи, борците срещу социалните неравенства и за осъществянането на дълбоки социални и политически реформи оказаха съпротива, която е способна да попречи на крайната десница да продължи да управлява.
Приротет е битката срещу неравенствата
Коалиционното правителство, ръководено от Доналд Туск, сега е изправено пред голямо предизвикателство. Ако изборите се решаваха на полето на социалните ценности, сега най-вероятно правителството ще бъде оценявано по икономическата си политика. За да се отслаби крайната десница е необходимо намаляването на електоралния конфликт между провинцията и големите градове. Възможно решение за излекуване на раните от глобализацията е чрез едно преразпределение към губещите – фермерите и работниците, които са изложени на ударите на международната търговия. Става дума да не се проявява сляпа вяра на пазара и да се наблюдават неравенствата.
Завръщането на Доналд Туск, бивш председател на Европейския съвет, начело на полското правителство се приветства в Брюксел, но е важно да не се повтаря грешката, направена спрямо Матео Ренци, италиански премиер между 2014 и 2016 г., който се ползваше с благоразположението на европейските политически и икономически кръгове. Окуражен от тази популярност в бизнес средите, той приложи икономическа програма в полза на бизнеса, която в крайна сметка задълбочи още повече неравенствата в Италия и така прокара пътя на крайната десница.
В Полша корпоративният данък е 19%, така че Туск ще трябва да устои на сирените, които го приканват да го намали допълнително. На бюджетно ниво Полша има солидни публични финанси, които са ѝ спечелили стабилен рейтинг от рейтинговите агенции и следователно ниска цена за рефинансиране на дълга ѝ на финансовите пазари. Затова борбата с неравенствата и преразпределението трябва да бъдат приоритет, а не намаляването на дефицита.
Затова е много важно Полша да предложи модел, който се противопоставя на възхода на нелибералните демокрации в Европа. Проектът за европейското единство сега е теоретизиран и пропагандиран от Виктор Орбан, Марин Льо Пен и Джорджия Мелони: те разбраха, че вече нямат никакъв интерес да напускат Европейския съюз. Техният електорат не иска това, защото в крайна сметка Европа гарантира международен авторитет и икономическа стабилност на световната сцена. Сега техните действия в европейските институции са насочени към подкопаване на либералните достижения и към стремежа да наложат своята расистка и консервативна визия, докато същевременно печелят от членството си в ЕС.
*Превод Георги Саулов
