Разработването на нови инструменти за изкуствен интелект (AI) от европейците би представлявало решаваща крачка към суверенитета на Стария континент. И също така би било добра новина за управление на тези технологии на международно ниво. Но как да си съперничим с монопола на калифорнийските технологични гиганти, задава въпрос в свой репортаж France 24*…
500 милиона евро ще бъдат предоставени за развитието на изкуствения интелект (AI) във Франция, обяви президентът Макрон по време на Viva Tech, изложението на технологичните иновации в Париж. Амбицията му е постижима, макар и само с оглед на финансовия потенциал, който предоставят тези технологии.
Според консултантската агенция McKinsey, генеративният изкуствен интелект може да донесе годишна икономическа стойност в световен мащаб от 2,6 до 4,4 трилиона долара.
Също така, според същатата агенция, 12-те милиарда долара, инвестирани в AI от януари до май 2023 г., са отишли основно в Съединените щати.
На този технологичен фон, доминиран от големите американски компании, френски робот, способен да поддържа човешки разговор, би представлявал огромна крачка напред към постигането на суверенитета на страната в областта на цифровите технолоэгии.
GAFAM „играят в „А“ група“
И надеждите на Еманюел Макрон скоро биха могли да получат реално изражение, според Пиер-Карл Лангле, изследовател по информационни и комуникационни науки в CELSA: „Поне две френски стартиращи компании са в процес на създаване, (или вече са създали) на модели от типа Chat GP3. Подобни проекти са в ход и в Германия. Тези разговорни роботи ще бъдат на пазара най-късно догодина“.
Това обаче са фантазии, смятат други специалисти в областта. В материал, публикуван на 13 август в Le Monde, един от тях вижда в развитието на френския GPT Chat като европейски само „едно пожелание“.
„Калифорния играе в „А“ група, докато ние, европейците, сме в трета дивизия“, обобщава Фабрис Епелбойн, предприемач и специалист по цифрови въпроси.
Невъзможно е да си съперничим, но дори е безполезно и да се опитваме, според него, защото, дори ако една европейска компания успее да се наложи, тя просто ще бъде изкупена от технологичните гиганти. С финансови възможности, по-големи от БВП на повечето страни на планетата, GAFAM могат да сложат на масата няколко милиарда долара, когато преценят, че им е угодно.
Google, която похарчи 300 милиона долара, за да придобие стартиращата компания за изкуствен интелект Anthropic, не се поколеба да отдели 1 милиард долара за Runway AI. Това е колкото цялата сума представена от Франция през 2018 г. за развитието на изкуствения интелект.
Да направим от изкуствения интелект общо благо
Изправени пред стена от долари, европейците „трябва да откажат да се борят с американците на техен терен, а да предложат друга игра“, смята Фабрис Епелбойн.
За експертите, с които се свърза France 24, най-добрата алтернатива е свободният достъп до софтуер. Наричан още „отворен код“ (open source), той се различава от конвенционалния модел, като насърчава сътрудничеството и споделянето. За разлика от софтуера, пазен в тайна от компаниите, отвореният код се предоставя свободно на обществеността, което позволява неговото адаптиране и споделяне с огромен брой потребители.
По този начин европейците ще избягат от калифорнийските тролове по една проста причина: не може да се купи това, което не принадлежи на никого. „Свободният софтуер е общо благо по същия начин, както и въздухът“, обяснява с прости думи Фабрис Епелбойн.
Развитието на това сътрудничество се основава на един доказал себе си икономически модел. Резултат от такова сътрудничество са някои от най-популярните софтуери, като Mozilla, VLC или операционната система Linux.
За сравнение, в „Open IA“, майката на Chat GPT, „няма нищо отворено, освен името“, отбелязва Яник Менекьор, асоцииран преподавател по цифрово право в Университета на Страсбург.
Защото Chat GPT кодовете – всичко това, което роботът ни обяснява – се контролират от шепа хора от Силиконовата долина.
„Във Франция сме склонни да смятаме, че това не е много важно“, казва Фабрис Епелбоен. „Това обаче означава, че американското правителство по един или друг начин ще може да оказва въздействие върху ориентацията на изкуствения интелект, който европейците използват все повече и повече“, продължава професорът в Sciences Po.
Вашингтон вече използва американските интернет компании като начин за наблюдение на лица извън Съединените щати, според информацията, разкрита от Едуард Сноудън през 2013 г. Посредством програмата, наречена PRISM, американската Агенция за национална сигурност NSA си сътрудничи с компании като Google и Facebook, за да получи данни на потребители, намиращи се в чужбина и подозирани, че представляват заплаха за националната сигурност. Тези дейности по наблюдение породиха опасения по отношение зачитането на личния живот на гражданите и на дигиталния суверенитет на другите държави.
Ако годините на управленето на Тръмп поставиха на изпитание евро-американските отношения, то завръщането на демократите през 2021 г., възстанови в известна степен доверието на европейците към Съединените щати. Джо Байдън показа волята си да си сътрудничи с Европа по международни въпроси, като защитата на човешки права, например.
Това е доста наивна позиция, коментира Фабрис Епелбойн: „Който и да бъде обитателят на Белия дом, Съединените щати ще си останат чужда сила“.
Това се отнася дори и за управлението на Барак Обама. През 2013 г., според WikiLeaks и датската обществена телевизия, няколко европейски лидери, включително Ангела Меркел, са били подслушвани от американските тайни служби.
Дивият запад срещу европейските норми
Европейските лидери реагираха остро, като поискаха гаранции от САЩ.
Но те предпочитат минимална регулация с оглед насърчаване на конкурентоспособността, докато Старият континент дава приоритет на сигурността и контрола на изкуствения интелект.
Посегателствата върху неприкосновеността на личния живот, контролът на машината над хората и други етични проблеми предизвикват безкойства сред европейцте, породени от бурното развитие на тази нова технология. Затова Брюксел иска да изгради преграда пред Калифорнийския див запад.
Европейската комисия се дистанцира от американските юрисдикции през 2021 г., като направи един предварителен проект за регулаторна рамка. Тази година, в средата на юни, евродепутатите приеха с голямо мнозинство проекторегламент за изкустветия интелект, първият в света засягащ този сектор.
„Европа е напред в регулирането на изкуствения интелект, но все още, за съжаление, не е пионер в създаването му“, казва Дежан Главас, бивш финансов експерт в Европейската комисия, директор на института „Изкуствен интелект за устойчивост“.
Но „ако Европа, успее да развие своя собствена система на изкуствения интелект, това би било добра новина за регламентирането на тези технологии на международно ниво“.
По този начин Двадесет и седемте биха могли да се утвърдят в една нормативна ничия земя, източник на научно обосновани страхове: въздействието на изкуствения интелект върху околната среда, енергоемка технология и източник на отпадъци.
*Превод Георги Саулов
