На 8 май 2025 г. Робърт Франсис Превост беше избран за папа от конклава в Рим. Приел името Лъв XIV, той става първият папа с американски произход в историята на Католическата църква. Това, разбира се, е символичен, но не и незначителен факт. Биха ли могли американските данъчни закони да го направят длъжник на родната му страна, анализира journaldeleconomie.fr.
Данъчна система основана върху гражданството
Съединените щати са една от малкото страни, които облагат гражданите си с данъци не само въз основа на местоживеенето им, но и на националността им. Екстериториалният данъчен режим на САЩ се основава на „Foreign Account Tax Compliance Act“ (FATCA) – Закона за данъчното облагане на чуждестранни сметки, влязъл в сила през 2010 г. Този закон изисква от всички граждани на САЩ, независимо дали пребивават в страната, или в чужбина, да декларират както доходите, така и активите си извън страната под заплахата от санкции.
Тази система, която се управлява от Федералната данъчна служба на САЩ, се прилага и за чуждестранни държавни глави, както посочи Брандън Миченер, директор на асоциацията „Данъчна справедливост за американците в чужбина“: „Няма изключение за служители на чуждестранни правителства и папата няма да бъде първият чуждестранен държавен ръководител, хванат в мрежата на фиска“.
Правна неопределеност за извънредна ситуация
Освен че се ползва с един много специален статут, едновременно като държавен глава и като наследник на Св. Петър, новият глава на католическата църква, Лъв XIV, има двойно гражданство: американско по произход и перуанско (неговата приемна страна, така да се каже, поради епископата му там).
Друга важна подробност: Папата не получава заплата. За сметка на това той се ползва с облаги в натура (жилище, охрана, транспорт, медицински грижи, храна), които на теория биха могли да се тълкуват като облагаеми.
Следователно тази конфигурация повдига множество тълкувания и въпроси, особено след като разграничението между частни активи и институционални ресурси на Ватикана не попада изрично в рамките на FATCA.
Какви са възможностите пред Лъв XIV
От юридическа гледна точка пред папата се откриват две възможности. Първата е да запази двойното си гражданство, което би означавало да се подчинява на американските данъчни закони, а именно подаване на годишна декларация, формуляр 1040, за доходите си в целия свят, както и за финансовите сметки на Ватикана, ако се приеме, че те се контролират от него. Тази хипотеза би могла да отвори пътя за одит на сметките на Светия престол, възможност, която от теоретична гледна точка не може да бъде изключена.
Втората възможност е да се откаже от американското си гражданство, което законът позволява, при спазване на специфична процедура и евентуално плащане на „данък излизане“ за заможните лица. Подобен избор би позволил на папа Лъв XIV да избегне юрисдикциите на FATCA и свързаните с това задължения за деклариране на доходи.
Дипломатическо и институционно предизвикателство
Освен техническите аспекти, тази ситуация поставя един безпрецедентен въпрос по отношение на данъчната дипломация. Ватиканът, суверенна институция, която не е член на ОИСР, традиционно се ползва с изключителен режим в международната търговия. Въпросът за финансовата прозрачност на институциите, особено на Института за религиозни дейности (официалното име на Ватиканската банка), остава политически чувствителен, въпреки усилията, положени през последните години за подобряване на съответствието му с международните стандарти.
Назначаването на Лъв XIV, американски гражданин, може да има както институционални и икономически, така и дипломатически последици.
