Китай на Си очакваше петролен шок, но подготвен ли е да живее в свят, в който търсенето се срива заради блокирането на Ормузкия проток? За да бъдат разбрани сценариите, които днес се обсъждат в Политбюро, трябва да се започне от данните, включени в анализа на на Алисия Гарсиа-Ереро за изданието legrandcontinent.eu…
Основни отправни точки:
- Продължително затваряне на Ормузкия проток може да доведе до дефицит в Китай, рязко повишаване на транспортните и застрахователните разходи, както и ожесточена конкуренция за пренасочване на товарите.
- Пекин със сигурност е предвидил задаващата се криза. Към момента неговите запаси са значителни: стратегическите и търговските резерви на Китай възлизат на около 1,3–1,4 милиарда барела, което се равнява на вноса за 4 до 6 месеца.
- Но най-голямата заплаха от войната в Иран за Китай е сривът на търсенето: рязкото поскъпване на енергията и храните може да намали потреблението в Европа, САЩ и новоразвиващите се пазари, като по този начин значително ще се намалят поръчките за китайските стоки.
Оше след първите удари на Израел и Съединените щати иранската криза сериозно разтърси Близкия изток, като доведе до ефективното затваряне на Ормузкия проток и нарушаването на световните енергийни потоци. За Китай, най-големия вносител на петрол в света, този „ирански шок“ представлява тежък тест за енергийната му сигурност, устойчивостта на износа му и геополитическата му стратегия. Макар че огромните петролни резерви и диверсификацията на източниците за доставки дават защита в краткосрочен плен, една продължителна криза може да засили вътрешния икономически натиск и да подкопае световните амбиции на страната.
За да разберем как, полезно е да се върнем към историята на това положение.
Китай стана зависим от иранския петрол заради санкциите
Иран отдавна е жизненоважен и евтин източник за енергийните нужди на Китай. През 2025 г. Китай е внасял между 840 000 и 1,38 милиона барела на ден от Иран, усвоявайки 80–90% от неговото производство. През изминалата година иранският петрол е представлявал около 13% от общия внос на суров петрол на страната.
Американските санкции срещу Иран всъщност се оказаха в крайна сметка от полза на китайските рафинерии. За да заобиколят предприетите от Вашингтон мерки, иранският петрол е доставян в Китай под името „смес от малайзийски петрол“. С него се захранват рафинериите в страната и особено малките, наречени „чайници“, които са много по-гъвкави от големите държавни рафинерии и могат по-лесно да се адаптират към алтернативни доставки. Макар че тези малки рафинерии поемаха сериозен риск, внасяйки петрол под санкции, те в крайна сметка позволиха намаляване на цената на енергията в Китай.
В замяна на това, износът на петрол подпомогна иранската икономика, въпреки наличието на някои ограничения. Китай извършваше всичките си плащания в юани чрез една наскоро създадена от него международна система за разплащания. В резултат Иран беше принуден да използва приходите от продажбите на петрол за внос на китайски продукти, като по този начин засилваше зависимостта си от Пекин.
Венецуела беше вече в подобна ситуация, без обаче ролята на Китай да е толкова значима. Преди САЩ да отвлекат президента Мадуро, производството на петрол във Венецуела продължаваше да намалява поради липса на инвестиции и представляваше едва 4% от китайския внос на суровината.
Войната в Иран рязко прекъсна тези потоци
С щетите нанесени на инфраструктурата и спирането на корабоплаването, производството и износът на петрол на страната се сринаха. Освен това, около 20% от световния петрол и значителни количества втечнен природен газ минават през Ормузкия проток, който, танкерите започнаха да избягват от края на февруари, заради риск от атаки. В резултат, трафикът през този стратегически проход намаля с 97%, а цената на суровия петрол Brent достигна връх от 116 долара за барел на 8 март, макар че през следващите дни отбеляза спад.
Методът на Си за поемане на удара от затварянето на Ормузкия проток
Китай е една от страните, най-силно засегнати от затварянето на протока. Около 45–50% от суровия петрол и 30% от втечнения природен газ, внасяни от Китай, идват от Персийския залив, по-специално от Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства и Катар. Дефицитът на петрол в страната вече е между 1 и 1,4 милиона барела на ден: той засяга най-тежко малките независими рафинерии, които губят достъп до евтин суров петрол и са изправени пред необходимостта да го заменят с по-скъп, на един и без това тежък пазар поради нарасналото геополитическо напрежение.
Затварянето на протока продължително време би могло да доведе до недостиг в Китай, до рязко покачване на транспортните и застрахователните разходи, както и до ожесточена конкуренция за пренасочване на товарите. Макар че някои дипломатически източници да сочат, че Пекин би оказал натиск върху Иран, за да осигури безопасно преминаване на определени кораби, засега изглежда малко вероятно Техеран да отстъпи пред това искане.
Продължителен конфликт в Иран би довел също до забавяне на икономическия растеж и увеличаване на инфлацията в световен мащаб. Поради покачването на цените на енергията и суровините тя може да достигне нива от 0,4-0,8%. Докато западните икономики все още се възстановяват от икономическите сътресения, предизвикани от войната в Украйна, настоящата криза може отново да ги направи по-малко конкурентоспособни.
Що се отнася до Китай, неговата конкурентоспособност изглежда по-добре защитена от предстоящия енергиен шок, както беше и през 2022 г. Той наистина е изправен пред вътрешна дефлация, породена от слабото търсене и трудностите в имотния сектор, която още по-ярко се вижда, ако се отчитат производствените цени, а не инфлацията.
За да извлече предимство обаче, Пекин ще трябва да успее да овладее рязкото покачване на цените на енергията и смущенията в снабдяването, без да налага рязко намаляване на енергийното потребление. Подобен, по-мрачен сценарий не е изключен. През 2021 г. страната преживя масови прекъсвания на електрозахранването и ограничения в потреблението на енергия, до голяма степен свързани с усилията на държавата да постигне амбициозните си цели за намаляване на емисиите на CO₂ и на енергийното потребление.
Пекин вече беше предвидил петролната криза
Китай обаче проявява изключителна загриженост към своята икономическа сигурност. С тази цел той увеличи стратегическите си резерви. През първите месеци на 2026 г. той увеличи вноса с 16%, което му позволи да натрупа значителни петролни резерви. Към момента стратегическите и търговските му резерви възлизат на около 1,3–1,4 милиарда барела, което се равнява на вноса за 4 до 6 месеца.
Пекин може да разчита и на други доставчици извън Близкия изток: руските нефтопроводи предлагат алтернатива, макар че в момента работят на пълен капацитет и Русия не е в състояние да увеличи износа си използвайки морските пътища. Индия обаче също е конкурент на този пазар. На 5 март Тръмп отмени клаузата от търговското споразумение между САЩ и Индия, сключено през февруари 2026 г., която ѝ забраняваше да внася руски петрол.
Въпреки предвидливостта на Китай и тези други алтернативни възможности за внос, е възможно страната да бъде засегната от рязкото покачване на цените, като се има предвид и че двама от основните ѝ партньори, предлагащи петрол на цени под пазарните, вече са извън играта. Като цяло анализаторите смятат, че растежът на БВП може да се забави с 0,2 до 0,5% в краткосрочен план, ако Китай не успее да си осигури внос на достатъчно ниски цени.
Разбира се, страната е в по-добра позиция от по-уязвимите си азиатски съседи, като Япония или Южна Корея. Въпреки това тя може да усети последствията от този шок, макар и косвено. Покачването на цените на петрола може да засегне търговските партньори на Пекин, което не изключва възможността те в крайна сметка да намалят вноса си от Китай.
Срив в търсенето? Екзистенциалният риск за Китай
Освен върху енергетиката, иранската криза ще се разпространи и върху световния морски транспорт. Отклоняването на корабите, принудени да заобикалят Африка, ще удължи сроковете за превоз с няколко седмици, което от своя страна ще увеличи разходите. Тези натрупани закъснения, както и повишаването на застрахователните премии, ще се отразят върху транспорта на контейнери и съответно върху търговията със стоки.
По отношение на вноса, китайските нефтохимическа и химическа индустрия, които зависят от нафтата и втечнения петролен газ от Близкия изток, представляващи 40–45% от суровините, вече са изправени пред недостиг на доставки. Засилването на напрежението върху доставните вериги може да доведе до повишаване на производствените разходи и забавяне на доставките.
Що се отнася до износа, той ще бъде още по-силно засегнат от тази преориентация като се има предвид големия му ръст през 2025 г. към страните от Близкия изток, особено в автомобилния сектор за Обединените арабски емирства и в стоманодобивния сектор за Саудитска Арабия. В условията на силно напрежение в търговските отношения между Китай и Съединените щати, нарушаването на търговията със страните от Персийския залив може да се окаже още по-тежък удар за Пекин.
Най-голямата заплаха, която войната в Иран представлява за Китай, всъщност е свързана със срива в търсенето. Рязкото покачване на цените на енергията и храните ще ограничи потреблението в Европа, САЩ и на новоразвиващите се пазари, като по този начин значително ще намали поръчките за китайски стоки. Тъй като китайската икономика е силно ориентирана към износ, загубата на търговски партньори би била сериозен удар. Под двойния натиск от нарастващите цени на вносните суровини, енергия и компоненти и спадащото външно търсене, печалбите на предприятията ще се свият още повече, а вече съществуващият свръхкапацитет в страната би се задълбочил.
В условията на увеличаване на разходите при липса на търсене, повишаването на цените би облекчило съвсем малко нещата. Макар че Пекин би могъл да прибегне до по-интензивни стимулиращи мерки, промените във фискалната политика биха могли да доведат до увеличаване на дълга, а допълнително отхлабване на паричната политика щу намали още повече рентабилността на банките.
Черните сценарии на войната за Пекин
В геополитически план изходът от войната в Иран, какъвто и да бъде той, ще има фундаментално значение за стратегическото позициониране на Китай в Близкия изток, а и извън него. Ако Съединените щати успеят да овладеят ситуацията, като поемат контрол върху иранските активи, ликвидират регионалното му влияние и евентуално установят по-послушен режим, дипломатическите успехи на Пекин в региона биха били сериозно компрометирани.
С цената на големи усилия Китай действително укрепи дипломатическите си връзки с региона. Сближаването между Саудитска Арабия и Иран, умело договорено от Пекин през 2023 г., например представлява исторически напредък в постигането на стабилност и в противодействието на американската хегемония в региона. Това споразумение не само намали напрежението между двете ключови петролни сили, но и засили ролята на Китай като неутрален посредник, в съответствие с неговата инициатива за глобална сигурност (Global Security Initiative). По същия начин, присъединяването на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) през 2023 г., а след това и към БРИКС+ през 2024 г., укрепи многостранните рамки, вписващи се във визията на Пекин за многополюсен световен ред, който ограничава доминацията на Запада.
Една победа на Съединените щати би могла да разруши подобни структури, принуждавайки Китай да преформулира своите съюзи и потенциално намалявайки влиянието му сред страните от Глобалния юг, които възприемат Пекин като противотежест на американския интервенционизъм. Съмненията на тези държави в солидарността на Пекин в случай на западна агресия ще се засилят, като се има предвид ограничената му към момента подкрепа за Иран, която е значително по-слаба от тази, оказана на Русия във войната ѝ в Украйна. Подобна сдържаност към държава, която Пекин прие в своите основни международни клубове, неизбежно би подкопала доверието в него, поне в сферата на сигурността.
Обратно, едно внезапно оттегляне на Съединените щати, поради нарастването на разходите, иранската способност за съпротива или поради вътрешен натиск, би могло да създаде вакуум във властта, благоприятен за експанзия на китайската дипломация и инвестиции.
Да предположим една трета хипотеза – че войната се проточи, Пекин също би могъл да извлече полза от пренасочването на американските военни ресурси далеч от Азия. Продължителната ангажираност на САЩ би дала възможност на Китай да играе ролята на посредник между Иран и държавите от Персийския залив, както и би отдалечила Съединените щати от Тайван и Южнокитайско море, като същевременно позволи на Пекин да наблюдава в реално време военноморските операции на САЩ около Залива.
От Персийския залив до Тайван: Китай не е променил целите си
Ако шокът от войната в Иран подчертава уязвимостите на Китай по отношение на енергийната сигурност и зависимостта от износа, той също така до известна степен разкрива стратегическата прозорливост на Пекин, който е успял да предвиди петролната криза.
В краткосрочен план обаче глобалният шок може да бъде само лоша новина за Китай, както и за останалия свят — не толкова заради потенциално силния инфлационен натиск, свързан с недостига на енергия, а по-скоро заради внезапното намаляване на външното търсене на китайския износ. Като се има предвид, че икономическият растеж на Китай продължава да се осъществява основно благодарение на износа и че неговите компании вече продават с малки маржове на печалба, сценарият на рязко забавяне на световната икономика или дори рецесия е особено тревожен за Пекин.
Дългосрочните ефекти ще зависят от продължителността на конфликта и неговия изход.
Бързо разрешаване в полза на Съединените щати, с контрола върху иранските петролни ресурси, би било определено лоша новина за „меката сила“ на Китай в региона и в страните от Юга като цяло.
В същото време продължителен застой, при който Съединените щати са дълбоко въвлечени в конфликта, би бил много по-благоприятен за Китай от геополитическа гледна точка, не само защото той би могъл отново да се утвърди като стълб на мира и стабилността в региона, но и защото САЩ биха отклонили значителна част от военните си ресурси далеч от Тихия океан, където се намира основният интерес на Китай: Тайван.
