След 2017 г. Съюзът даде нов живот на социалната тема. Но това може да бъде застрашено от връщането на Пакта за стабилност и завоя на дясно в парламента след следващите избори, коментира Ева Моазан за alternatives-economiques.fr…
Европейските синдикати и левицата да аплодират социалните политики на Европейския съюз (ЕС): това е рядко явление, но се случва. През последните месеци това дори се повтори на няколко пъти. Директивата, която приравнява към трудов договор работата през дигиталните платформи, приета на 24 април, беше приветствана от Европейската конфедерация на профсъюзите (CES) и депутатите от Непокорна Франция (левица).
Текстът, който задължава големите компании да следят за зачитането на човешките права и опазването на околната среда по цялата верига на производствената си дейност, също беше добре приет, въпреки че евродепутатите от парламетарните групи на левицата и на зелените критикуваха усилията на правителствата на Франция, Италия и Германия да ограничат обхвата му.
Връщане на социалния дневен ред
След провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права през 2017 г. социалният дневен ред се завърна в Брюксел. Европейският парламент и Комисията, под председателството последователно на Жан-Клод Юнкер и след това на Урсула фон дер Лайен, изиграха водеща роля по този въпрос.
Тази програма беше ръководена особено активно през последните пет години от Никола Шмит от Люксембург, комисар по заетостта и социалните права, който е определен и за водач на общата листа на Партията на европейските социалисти за изборите през юни.
„След 2017 г. наблюдаваме връщане към твърдото законодателство в социалната област с директиви, които налагат правни ограничения, за разлика от предишния период, през който предпочитание се отдаваше на съгласуваността“, отбелязва Амандин Креспи, професор по политически науки в Свободния университет в Брюксел.
В допълнение можем да споменем директивата за баланса между професионалния и личния живот на родителите, която от 2022 г. налага платен отпуск за отглеждане на дете.
Освен нея за отбелязване са няколко директиви за равенство между половете, които предписват например прозрачност на възнагражденията и на адекватни минимални заплати, които трябва да доведат до сближаване в посока нагоре на възнагражденията в Европейския съюз.
„Това са забележителни успехи, които биха били немислими преди десет години“, се казва в доклада на Европейският профсъюзен институт (ETUI) „Benchmarking Working Europe 2024“, макар че реалният ефект от тези диспозитиви към момента е трудно да бъзе определен, тъй като транспонирането им в националното право на различните държави не е напълно приключило.
Така социалните въпроси се налагат като важна тема на европейските избори и заемат централно място в програмите на левите. Мари Тусен, водач на листата на френските зелени, например, предлага европейско право на социално вето. Този механизъм ще задължи Съюза да оцени въздействието на своето законодателство върху тези 10-20% от домакинствата, които са социално най-уязвими. Ако се окаже, че те имат отрицателно въздействие върху условията им на живот, гражданите или евродепутатите могат да сезират независим орган, за да поискат блокиране на съответния текст.
От своя страна социалистите настояват, например, за директива, определяща по-строги ограничения върху излагането на азбест, който е причина за 80% от раковите заболявания в ЕС, свързани с трудовата дейност. Като поставената цел е „нулева смъртност от трудова дейност в Европа“. Листата на Непокорните във Франция предлага от своя страна да се сложи край на статута на командирования работник.
Разочароващ пост-Ковид план
И така, свидетели ли сме на социален завой в Европейския съюз? Да се върнем малко назад. Пандемията Ковид-19 беше повратна точка за Съюза, предизвиквайки „голям шок и огромно безпокойство“, припомня Арно Лешевалие, преподавател по социална икономика в университета Париж 1.
Извличайки поуки от провала на политиката на строти ограничения и на кредити под условие, отпускани по време на дълговата криза в страните от еврозоната, Европа този път реши да позволи на държавите-членки да харчат по-нашироко, за да подкрепят населението си.
За целта Пактът за стабилност, който ограничи публичните дефицити до 3% от БВП и дълга до 60%, беше отменен през март 2020 г. Тогава беше приет план за възстановяване със сума на безпрецедентна стойност, финансиран от общ заем от всички европейски страни. Новаторски подход, но който не отдели съществено значение на социалния въпрос.
По този начин нито една социална цел не беше включена в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, който е главната съставна част на плана за пост-Ковид възстановяването.
„Единствените два социални елемента на Европейския зелен пакт, фондът за справедлив преход и социалният фонд за климата, са недостатъчно финансирани и адаптирани. Съществува опасността най-уязвимите работници да се почувстват изоставени, което подкопава подкрепата за политиката за климатичния преход“, казва Людовик Вое от Европейската конфедерация на профсъюзите.
В по-общ план Амандин Креспи счита, че връщането на социалния дневен ред има по-скоро „ефект на догонване“ след един период на „застой и отстъпления“ по време на етапа на строги икономии през 2010-те години.
„Усилията на ЕС по отношение на социалните политики като цяло остават много по-малки от тези, насочени към икономическото и парично регулиране и към организацията на единния пазар“, подчертават от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Към това трябва да добавим подводните камъни, които се крият в транспонирането на европейските директиви в националното законодателство на всяка държава-членка. „По социалните въпроси възможностите за маневриране при транспонирането са доста големи“, отбелязва Амандин Креспи.
„Директивите предоставят гъвкавост на държавите при прилагането им, следователно ефектът от тях зависи от степента на политическата воля на всяко правителство“, подчертава Каролин де ла Порт, професор в Copenhagen Business School (Дания).
Някои държави обаче се бавят с транспонирането на директивите или дори пропускат крайните срокове. Комисията предяви иск срещу Белгия, Ирландия и Испания пред Съда на Европейския съюз през ноември 2023 г. за нетранспониране на директивата за баланса между професионалния и личния живот.
Що се отнася до прозрачността на условията на труд, нито Люксембург, нито Испания са осъществили тяхното транспониране, въпреки че крайният срок беше 1 август 2022 г.
Може ли Пактът за стабилност да бъде социално-съвместим?
Завръщането на социалния дневен ред след мимолетния период на Covid са засенчени от възстановяването на Пакта за стабилност и растеж, което представлява заплаха от нов период на строги икономии в Европа.
Началото на промяната на начина на мислене, която започна по време на пандемията, претърпя провал. На 23 април евродепутатите одобриха ново затягане на бюджетния колан.
Въпреки че обещава повече гъвкавост и цели, адаптирани към положението във всяка страна всяка държава, неговата философия в действителност е претърпяла незначиелна еволюция: праговете от 3% и 60%, определени напълно произволно, не са премахнати.
„Пактът за стабилност е основен стълб на икономическия и валутен съюз. Важно е да се предпазим от нови икономически и финансови кризи, които подкопават възможностите на правителствата за намеса в социалната сфера“, казва Каролин де ла Порт, като по този начин споделя мненията, които се изповядват в Северна Европа. Следователно връщането на Пакта е съвместимо със социална Европа като се има предвид, че определен брой мерки в областта на справедливия достъп до пазара на труда или подобряването на условията на труд изисват допълнителни разходи от работодателя, а не от държавата“.
Тази гледна точка е критикувана от голяма част от европейската левица, особено във Франция. „Реформата на правилата на Пакта за стабилност предвижда огромни съкращения в бюджетите и в обществените услуги. Ще има по-малко учители в нашите училища, ще се направи реформа в осигуряването за безработица, може би ще има увеличение на ДДС“, критикува Манон Обри, водач на листата на Непокорните за европейските избори. Тя посочва вече видимите според нея последици от Пакта с бюджетните съкращения, обявени наскоро от Министерството на финансите (20 милиарда за 2024 г. и 27 милиарда за 2025 г.).
Същто се отнася и до френските зелени, комунисти и социалисти. Трябва да се отбележи обаче, че групата на социалистите в Европейския парламент гласува основно в подкрепа на текста.
„Казва се на правителствата да инвестират повече в защитата на младите, в достъпа до социални грижи, в образованието. Но в същото време Пактът за стабилност изисква от тях да правят икономии“, обяснява Амандин Креспи, посочвайки противоречивите разпореждания на Брюксел.
Организацията Social Platform също така отбелязва, че съществува реална опасност Европейският съюз да не постигне целта си записана в Европейския стълб на социалните права да извади 15 милиона души от бедността до 2030 г. „Бедността и социалното изключване не са намалели през последните три години“, твърдят от организацията, по-специално поради малкото внимание, което Брюксел обръща на повишаването на социалните минимуми, които са под линията на бедността във всички страни от Съюза.
Борбата с бедността стои на едно място
От средата на 2010-те години Комисията се насочи към стратегия, която превръща социалната политика в продуктивен инструмент. Социалните разходи трябва да се използват за инвестиране в човешки капитал.
Преведено на разбираем език това означава изграждането на детски ясли и градини, намаляването на дискриминацията по пол, подобряването на продължаващото образование. Това е добро, ако позволява на повече хора да се върнат на пазара на труда. „Логиката вече не е да защитаваме хората от пазара, а да подготвим хората за пазара“, обяснява Арно Лешевалие. Подход, който води до маргинализиране на преразпределителната и защитната мрежа на социалната политика.
Например директивата за прозрачни и предвидими условия на труд изисква от работодателите да информират по-добре своите служители за тяхното работно време и възнаграждение, без да регламентира несигурните условия на труд, посочва Европейската конфедерация на профсъюзите.
За да отидем по-далеч по отношение на социалната политика, Европейският стълб на социалните права няма да е достатъчен. Управлението и самият проект на Съюза трябва да бъдат коренно променени, за да се интегрира социалното измерение във всички европейски политики, вместо да се разглежда като отделен стълб, смята Арно Лешевалие.
Но перспективата за укрепване на десните и крайнодесните в Европейския парламент, които се противопоставят на всеки по-значителен прогрес в социалната област, оставя малко място за реализирането на подобни амбиции.
