Поредната мисия на Международния валутен фонд, посетила България между 5 и 15 април за консултации, отправи няколко финални препоръки към институциите ни.
В контекста на кризата от ковид пандемията, последвана от войната в Украйна, МВФ изтъква, че фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да отговаря на исканията, произтичащи от войната, и да планира неизвестното, като същевременно избягва увеличаването на инфлационния натиск.
На този фон политиките трябва да се справят и с дългогодишните структурни предизвикателства, особено повишаването на жизнения стандарт, намаляването на неравенствата и подкрепата на зеления преход. Предвид присъединяването към еврозоната политиките, които помагат за насърчаване на сближаването на доходите с партньорите от ЕС, са още по-важни, подчертават от фонда.
От фонда препоръчват преглед на данъчната система за увеличаване на приходите и преразпределението. Препоръчва се реформа на плоския данък върху доходите на физическите лица, което може да помогне за създаването на фискално пространство и за намаляване на неравенствата.
От МВФ са категорични, че временното намаляване на ставките на ДДС за избрани артикули, въведено като мярка за подкрепа на COVID, трябва да бъде преустановено, тъй като е нецелево и регресивно.
Мисията препоръчва и постепенното премахване на схемата за задържане на работни места „60/40“, която е изиграла ключова роля по време на ковидкризата, но „изглежда вече не е необходима“.
В тоя ред на мисли МВФ приема, че субсидиите за електроенергия за компаниите и временните тавани на цените на енергията на дребно са помогнали за смекчаване на въздействието на високите цени.
Подкрепата обаче може да бъде коригирана чрез постепенно изместване на тези съществуващи механизми към пряка подкрепа към домакинствата, които се нуждаят от нея. Макар че това би запазило достъпността на енергията, би било по-справедливо, ще помогне за намаляване на фискалните разходи и ще насърчи енергийната ефективност, изтъкват от фонда.
Тези предложения са в контекста на препоръката за гъвкава фискална политика, предвид голямата несигурност, но някои промени вече са препоръчителни при средногодишния ревизия на бюджета.
Фондът е съгласен, че приетият през февруари бюджет за 2022 г. ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП, като тази политическа позиция постига разумен баланс между подкрепата за възстановяването пред насрещните ветрове от войната в Украйна и неподхранването на инфлационния натиск.
Обръща се внимание обаче, че към планираното средногодишно преразглеждане на бюджета трябва да се подходи гъвкаво, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално по-свободна фискална позиция от планираната в момента, за което ниското ниво на публичния дълг би осигурило пространство.
Коментира се, също така, че преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции е добре дошла, но размерът на планираното увеличение от миналата година може да противоречи на капацитета за усвояване. Новите проекти може да се наложи да се въвеждат поетапно.
„Обратно, номиналното замразяване на заплатите, което е заложено в текущия бюджет, може вече да не е желателно при висока инфлация. В по-широк план, политиката на заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор“, коментират от МВФ.
Фондът приветства фокуса на правителството върху подобряването на управлението и справянето с корупцията, което е „от съществено значение и е добре дошъл“.
Всъщност подобряването на ефективността на съдебната власт и съдебната независимост и отчетност, заедно с укрепването на правната рамка за борба с корупцията, може да изиграе важна роля за повишаване на етичните стандарти, укрепване на върховенството на закона и насърчаване на по-приобщаващ растеж, подчертава мисията.
В заключение от фонда изтъкват, че усилията за използване на цифровите технологии и насърчаване на иновациите могат да помогнат за повишаване на икономическия потенциал. „Преодоляването на пропуските в дигиталните умения, инвестирането в цифрова инфраструктура и насърчаването на екосистема от дигитални стартиращи фирми са ключови приоритети за подобряване на интеграцията на цифровите технологии в бизнес моделите на фирмите и повишаване на производителността. Текущите реформи в тези области, както и плановете за насърчаване на по-иновативна икономика, включително чрез по-тесни връзки между академичните среди и предприятията, са добре дошли„, коментира още мисията на МВФ.
