Германия е най-големият търговски партньор на България по отношение на износа на стоки. И тъй като през 2024 г. реалният БВП на Германия, се понижава, като основна причина за това са затруднения в сектора на промишлеността, с оглед на ключовата роля на Берлин за българския износ, БНБ изготвя анализ, който представя обвързаността на българската икономика с германската и идентифицира секторите в България, които са най-тясно свързани с развитието на германската индустрия.
Авторите специално изтъкват, че анализ, базиран единствено на данните от брутната външнотърговска статистика, не би отчел участието на двете държави в световните вериги за създаване на стойност и фрагментираността на производствените процеси, което би могло да доведе до надценяване на експозицията на българската икономика към икономическата активност в Германия. Поради тази причина в текущия анализ са използвани данни от международните таблици „Ресурс-използване“ на ОИСР, които позволяват да се проследи движението на добавената стойност по сектори във външната търговия между държавите.
Те показват, че приблизително 60% от брутния български износ към Германия представляват българска добавена стойност, която действително се реализира като крайно потребление на германския пазар и пряко зависи от вътрешното търсене на германската икономика. Останалите около 40% от българския износ към Германия в действителност не се генерират, като добавена стойност в България или не зависят пряко от германското вътрешно потребление, а от търсенето в трети пазари, за които Германия играе роля на износител. Анализът по сектори показва, че най-засегнати от влошаването на икономическата активност в промишления сектор на Германия са българските сектори на търговията, машиностроенето и металургията.
През периода 2019−2023 г. средно 14.8% от брутния номинален износ на български стоки е бил насочен към германския пазар, като някои стокови групи имат особено висока концентрация: 30.3% от общия номинален износ на сурови материали и 24.7% от износа на машини, автомобили и частите за тях са предназначени именно за Германия. В рамките на тези групи най-голяма концентрация се наблюдава при металните руди (47.8% от общия им износ), превозните средства и частите за тях (40.4%), електроуредите (25.5%), медицинските стоки (25.2%) и облеклата (19.6%). Германия също е и най-големият пазар за българските износители на услуги, като през последните пет години средно 13% от общия износ на български услуги (или 1.9% от БВП на България през 2023 г.) е бил предназначен за Германия.
От БНБ изследват обаче, защо експозицията на българската към германската икономика може да бъде надценена, ако се анализират единствено данните за брутната номинална търговия. Аргументът е, че значителна част от изнесената за Германия добавена стойност не е произведена в България, а е внесена в страната и доработена. Друг случай, в който данните за брутната номинална търговия биха показали по-голяма от действителната експозиция на българската към германската икономика, е когато част от изнесените от България продукти не се консумират в Германия, а само се дообработват в Германия и впоследствие се изнасят за трети страни. Аналогично, експозицията на българската икономика към динамиката на икономическата активност в САЩ може да бъде подценена, ако се прави анализ единствено въз основа на данните за брутната номинална търговия. Причината за това е, че износът на стоки от България директно за САЩ е относително малък, но същевременно българската добавена стойност, която в крайна сметка стига до САЩ за крайно потребление през износа на трети страни, е по-значителна по размер.
Данните от ОИСР показват, че макар и 10.9% от общия български износ на стоки и услуги през 2020 г. да е бил предназначен за Германия, едва 7.4% е директно изнесен към Германия под формата на българска добавена стойност, докато 1.8% достига германската икономика индиректно чрез износ към трети страни. Общо от тези 9.2% само 6.7% са под формата на българска добавена стойност, предназначена за крайно потребление в Германия (и зависеща от германското вътрешно търсене), докато останалите 2.5% са реекспортирани от Германия за потребление или доработка в трети страни.
Анализът педполага, че при забавяне на икономическата активност в Германия отрицателнят ефект върху българското експортно-ориентирано производство вероятно ще бъде по-ограничен, отколкото биха показали външнотърговските данни в брутно номинално изражение. Това е така, защото част от добавената стойност в българския износ всъщност не е генерирана у нас, докато друга част е насочена към трети страни и съответно не се влияе пряко от динамиката на германското вътрешно потребление.
