За защита на европейската промишленост от големите индустриални сили САЩ и Китай, се обявиха министрите на икономиката на Франция, Германия и Италия на съвместна среща във френския град Медон. За целта е необходимо да „се премахнат ненужните административни тежести“. В специално прессъобщение те настояват за смекчаване на регламентите, които натоварват малкия и средния бизнес. Друг обаче щекотлив въпрос остава в центъра на вниманието на трите най-големи икономики в ЕС: за предоставяне на предимство на европейските компании при участието им в обществените поръчки. Тук обаче Германия показа по-голяма предпазливост от Франция, се изтъква в статия на latribune.fr.
През май 2023 г. въпросът предизвика разгорещени полемики: за да улесни усвояването на екологичните стандарти по т.нар. „Зелена сделка“ – всеобхватният климатичен план, разработен от Брюксел в края на 2019 г., Еманюел Макрон поиска „ пауза в стриктното прилагане на регламентите“ за индустриалните предприятия на Стария континент. Почти година по-късно, с наближаването на европейските избори, темата се поставя повече от всякога с голяма острота. Страните-членки трябва да „премахнат ненужните административни тежести“, настояват трите най-големи икономики в ЕС – Германия, Италия и Франция, както и „да се опростят“ на множеството регулации, които затормозяват местния бизнес, и най-вече малките и средни предприятия.
Това всъщност е една от основните точки, които се обсъждаха по време на третата, от началото на юни, тристранна среща между Бруно Льо Мер, френския министър на икономиката и финансите и колегите му от Германия и Италия Роберт Хабек и Адолфо Урсо.
Призив към Комисията
В края на тази среща те публикуваха съвместно комюнике, в което изразяват волята си да продължат „с опростяването и ускоряването на административните процедури в ЕС“, включително „за предоставяне на разрешения и на достъп до европейските програми за финансиране и до държавните помощи“. И затова те се обръщат към Европейската комисия, за да „разработи всеобхватна програма за опростяване“, като премахне „припокриването на регулаторните норми“. Идеята е да се „премахнат“ „остарелите или неприложимите“ правила и да се направят „тестове за оценка“ на европейско ниво в предварително определени области, за да се „идентифицира“ „излишната бюрокрация“.
По-конкретно, става дума, например, „за намаляване броя на задължителните декларации“ за малките и средните предприятия. През март 2023 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви, че са намалени с 25% изискуемите декларации за малките и средните предприятия. Но според тримата министри е необходимо да се отиде „далеч отвъд“ този праг.
Да се облекчат малките и средните предприятия
По критериите на ЕС малки и средни предприятия са тези с до 250 служители. Тримата министри предложиха, „увеличаване на това число до 500 служители, което да позволи на повече от нашите МСП да бъдат освободени от тези задължения“.
„Това е наистина радикално решение, което може да облекчи живота на нашите предприятия“, каза Бруно Льо Мер. Той иска въвеждането „на всеобхватна директива“, която „ще позволи опростяването на всички съществуващи норми“.
„Например наскоро по отношение на задължението на компаниите да представят план за екологичен преход, премахнахме двойното изискване той да фигурира и в CSRD (отчета за корпоративната устойчивост), и CSDD (директивата за дължимата грижа на дружествата)“, добавя член на неговия екип.
Остава да се види къде ще бъде поставена границата, за да се определи дали дадена норма е полезна или прекомерна. Едно нещо е сигурно: съществува опасност съгласуването на императивите на екологичния преход и на производителността на промишлеността да се превърне в акт на еквилибристика.
Да се предпочете европейското?
По въпроса за конкурентоспособността Бруно льо Мер настоя на идеята „да се предпочита европейското“ при възлагането на обществени поръчки, като по този начин той визира основно китайскити продукти на ниски цени.
„Търговският дефицит между Китай и Европа се е увеличил 3 пъти за 10 години, от 100 на 300 милиарда евро, следователно трябва, по мое мнение, да проверим дали да не запазим обществените поръчки за продукти, произведени в Европа, или да поискаме в тръжните документи европейското съдържание да е 40, 50 или 60%, или да наложим по-строги изисквания за качество или по-високи екологични стандарти“, коментира той.
Дебатът за това да предпочитаме европейското трябва да продължи. Бруно Льо Мер изрази желание да го види приложено в определен брой сектори и да се използва като обща препратка при изработването на нормативните текстове“. Но той признава, че „от германска страна ентусиазмът не е толкова голям.”
Трябва да припомним, през март 2023 г. Европейската комисия изготви регламент наречен „Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии“ (Zero Industry Act – NZIA) предназначен да подобри условията за достъп до пазара на технологии, които са критични за енергийния преход в ЕС (ядрени, водородни, вятърни турбини, слънчеви панели и др.) „поради риск от тяхната делокализация“ извън Европа. Приет преди няколко седмици, той вече предлага да се включат критерии за предпочитане на еропейското за 20% от обществените поръчки, като този процент трябва да достигне 40% през 2030 г. Например, няма да е възможно да се кандидатства за някои от тях, ако повече от 50% от компонентите идват от региони извън Европа.
Но Бруно Льо Мер иска да се отиде по-далеч, като има предвид „сектори, различни от тези, упоменати в NZIA, като оборудване“. Въпреки това, Германия традиционно остава по-малко благосклонна към този тип разпоредби, предпочитайки свободната конкуренция. Така че в съвместното прессъобщение, публикувано след тристранната среща, все още не става въпрос за „предпочитане на европейското“, а „да се насочим към проблемите на структурната конкуренция в глобалния контекст“. Макар че последните месеци нанесоха удар на неолибералната догма, табуто „да се предпочита местното производство“ не е премахнато напълно.
