За намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) трябва да се вземат предвид четири променливи величини, обобщени в уравнението Кая (наречено на името на японския икономист, който го формулира през 1993 г.): население, брутен вътрешен продукт (БВП), енергийна интензивност на БВП (количеството енергия, използвана за производство) и въглеродна интензивност на енергията (съдържанието на ПГ в използваната енергия), припомня статия на alternatives-economiques.fr.
Намаляването на нарастването на световното население вече е в ход, като перспективата, която се очертава, е за неговото стабилизиране и дори за абсолютен спад. След като се увеличи от 1 милиард през 1800 г. до 1,8 милиарда през 1900 г. и до 8,1 милиарда днес, населението на света ще достигне своя връх от 10,3 милиарда през 2080 г., според прогнозите на ООН, след което ще започне постепенен спад.
Последната „демографска бомба“ е в Африка със среден коефициент на раждаемост 4. Демографският преход се извършва и там, но твърде бавно и именно чрез икономическото развитие – растежът на доходите и следователно на БВП – той може да бъде ускорен. Тук имаме първа илюстрация на факта, че елементите на уравнението на Кая не са независими един от друг: коефициентът на раждаемост пада толкова повече, колкото намалява бедността и се увеличава образователното равнище на жените.
Степента на незадоволените потребности
При равни други условия намаляването на БВП позволява съкращаване на емисиите на ПГ. Трябва ли да дадем приоритет на този лост?
Намаляването на растежа е част от решението: има нужда да излезем от консуматорския и производствен модел; да се откажем от модата на неистовото търсене на последната новост, от стремежа към „все повече“, което винаги е и по-скъпо; да водим борба с ускореното остаряване на продуктите; да насърчаваме рециклирането и кръговата икономика; да ограничим пътуванията до далечни дестинации и т.н.
Съчетаването на червеното и зеленото, на социалното и екологичното все пак не означава да се пренебрегва степента на незадоволените потребности. Общият спад на доходите и потреблението очевидно е неприемлив за мнозинството от жителите на планетата. В самата Франция, при значителна част от населението, основни потребности остават неудовлетворени.1
БВП, и това е едно от качествата на този индикатор, може да се изчисли (и получаваме една и съща сума всеки път) по три начина: чрез производството, доходите и търсенето. С други думи: намаляването на производството задължително предполага и намаляване на доходите и търсенето.
Намаляването на неравенството може да позволи повишаването на стандарта на живот на най-бедните, без да се увеличава общото производство. През 2022 г. във Франция средният стандарт на живот на човек е 2338 евро на месец. На най-бедните 10% е бил 798 евро, а на най-богатите 10% – 5713 евро, т.е. 7,2 пъти повече.
Изчисляването на този стандарт на живот вече включва в себе си преразпределение: приспадане на преките данъци и социални осигуровки и добавяне на получените парични обезщетения (пенсии, семейни обезщетения и обезщетения за безработица, социални помощи и др.). Ако се вземат предвид само първичните доходи (от дейност и собственост), най-богатите 10% печелят 19,5 пъти повече от най-бедните 10%.
Въпреки паричното преразпределение, най-бедните 10% ползват само 3% от общо разпределените материални блага, в сравнение с почти една четвърт (24%) за най-богатите 10%: несъмнено, противно на това, което твърдят вечните консерватори, поле за маневриране в търсене на социална справедливост има, но е много важно това да не бъде преувеличавано.
Намаляване на БВП чрез съкращаване на доходите на най-богатите?
Като илюстрация данните показват, че при сценария с прилагането на преразпределение, стандартът на живот на най-бедните 10% се повишава с 50% (те все пак остават на ръба на прага на бедността от 1216 евро). В следващите групи от населението разделени по доходи през 10%, стандарът се увеличава съответно с 25%, 15%, 10% и 5%.
При постоянен БВП, за да е възможно това, доходите на най-богатите 10% трябва да бъдат значително намалени (с 21%)2. В същото време съотношението между средния стандарт на живот на най-бедните 10% и най-богатите 10% спада от 7,16 на 3,8 пъти.
При този сценарий, трябва да подчертаем, средната класа, който обхваща от 6-тата до 9-тата 10-процентови групи по доходи, не получава никакво увеличение на покупателната способност. Тези изчисления се правят при хопотезата, че БВП остава постоянен и, следователно, и общият жизнен стандарт на домакинствата остава постоянен.
Възможно ли е да се намали БВП и следователно общият доход, като се разчита единствено на намаляването на доходите на най-богатите 10%? Отговорът е отрицателен: за да поемат шока от 10% спад на БВП, като същевременно се намали неравентството, средният им доход ще трябва да спадне до 2180 евро, което е под средния стандарт на живот на цялото население (2338 евро).
Следователно, за да се осигури финансирането, би било необходимо драстично да се намали стандартът на живот на най-богатите 20%, като се сведе до нивото на 7-та десетпроцентна група по доходи. И ако се стремим към още по-значително намаляване на растежа, с още по-голям спад на БВП с 20%, то тогава ще трябва да намалим жизнения стандарт на… половината население!
И всичко това за един твърде ограничен краен резултат: пряко намаляване на емисиите на ПГ само с 10% или 20%, докато целта, която трябва да бъде постигната, е намаляване на нетните емисии (в сравнение с 1990 г.) с 55% през 2030 г. и с 90% през 2050 г., за да се постигне въглеродна неутралност, заложена в тези срокове в Националната стратегия за нисковъглеродни емисии.
По-скоро пренасочване, отколкото намаляване на растежа
Резултатът е още по-ограничен, защото трябва да се добави и един друг елемент: преразпределението не намалява общия въглероден отпечатък, а напротив, води към неговото увеличаване. Причината е проста: когато вземем предвид приноса на отделните домакинства, въглеродният отпечатък на най-богатите е 3,9 пъти по-голям от този на най-бедните 10%, но техният стандарт на живот е 7,2 пъти по-висок. Т.е. на евро доход, емисиите на най-бедните 10% са почти два пъти по-високи (+85%) от тези на най-богатите 10%3.
Социалните нужди изискват увеличаване на покупателната способност не само на нисшите класи. То също така изисква устойчивост на социалните доходи като пенсии, социални грижи и здравеопазване4. Всичко това не може да стане чрез намаляване на БВП, който е колкото сума от доходите, толкова и от добавени стойности. Но той също е и сбор на търсенето, а именно потреблението и инвестициите в основата си5.
Намаляването на емисиите на парникови газове изисква огромни инвестиции, приспособяването към глобалното затопляне – също: при постоянен БВП това може да се постигне само за сметка на потреблението.
Където откриваме и логиката на социалните нужди: определени потребления несъмнено трябва да бъдат намалени, но други трябва да бъдат увеличени. Това важи за образованието, здравеопазването, културата и т.н., които се включват при формирането БВП. А за самите стоки нека не забравяме, че производството в релокализирани предприятия несъмнено ще бъде по-скъпо и че потреблението на килограм органична киноа вместо индустриален продукт увеличава БВП6.
Както вече беше казано, в спада на растежа има известна логика, особено що се отнася до определени производства. Но неговото всеобщо намаляване не води доникъде. Предизвикателството е по-скоро да се промени посоката, да се преориентират радикално методите на производство.
Но можем ли да заложим на разделяне на производството от емисиите на парникови газове, т.е. последните два елемента от уравнението на Кая? Това разделяне е невъзможно, или поне в много голяма степен недостатъчно, според привържениците на намаляването на растежа.
1Притеснения изпитват 37% от французите: от тях 21% смятат, че вече са бедни, а други 16% се опсяват, че ще бъдат такива през следващите пет години, според агенцията за проучване на общественото мнение Drees; един на всеки десет души изпитва трайни жилищни трудности; 20% от домакинствата заявяват, че не могат да си позволят дори една седмица почивка извън дома годишно.
2Приоритетното намаляване на доходите на най-богатите 1% (на които се падат 5% от общия доход) не променя заложените финансови ресурси, тъй като техният доход е включен в този на най-богатите 10%.
3Има не едно обяснение за това: склонността към потребление сред бедните е много по-голяма от тази на богатите и въглеродното съдържание (делът на енергията, консумираните продукти и т.н.) също е по-високо.
4Да припомним, че във Франция половината от доходите на домакинствата са социални.
5Общото потребление представлява почти 80% от БВП по отношение на търсенето (79% през 2023 г., включително потреблението на обществени услуги), инвестициите почти една четвърт (23%), към които се добавя търговският дефицит (2%).
6Статистическите институти правилно считат, че увеличението на обема на БВП отразява не само количествата, но и качествата на продуктите.
