Погрешно мислейки Земята за надеждно обитаема, привържениците на намаляването на растежа пренебрегват многобройните природни заплахи, които биха могли да сложат край на човешката цивилизация. Планетата е изправена пред потенциални опасности, вариращи от сблъсъци с астероиди до експлозии на свръхнови и изблици на гама лъчи. Справянето с тези заплахи изисква напредък в технологиите и богатство, както се подчертава от визията на Илон Мъск за междупланетна колонизация, за да се подобрят шансовете на човечеството за дългосрочно оцеляване. Така Мариан Л. Тупи* резюмира анализа си, публикуван от изданието Human Progress…
Според учените Земята е преживяла пет събития на масово измиране, което означава, че над 99 процента от видовете, които някога са живели, са поели по пътя на додото**. Имайте това предвид следващия път, когато чуете привържениците на намаляването на растежа да се застъпват за по-бедно и следователно технологично по-малко усъвършенствано бъдеще на човечеството. Толкова сме мариновани в култа към Майка Гея, че сме забравили многото начини, по които нашата планета би могла, напълно без чужда помощ, да сложи край на човешкото съзнание. Ето някои ключови сценарии:
- Отслабване или обръщане на магнитосферата: магнитното поле на Земята ни предпазва от вредната слънчева и космическа радиация. Значително отслабване или пълно обръщане на магнитното поле може да доведе до повишена радиация, достигаща до повърхността, което може да причини широко разпространено увреждане на живите организми и потенциално да доведе до масово изчезване.
- Изригвания на супервулкани: Супервулкани, като този под Национален парк Йелоустоун, могат да изригнат с такава сила, че да изхвърлят огромни количества пепел и серен диоксид в атмосферата. Това може да блокира слънчевата светлина, което води до „вулканична зима“ с драстично охлаждане и нарушаване на глобалните климатични модели, което води до широко разпространени неурожаи и масов глад.
- Тектоника на плочите и дрейф на континентите: Значителни промени в тектоничните плочи могат да причинят масивни земетресения и вулканични изригвания. За дълги периоди тези промени биха могли също така да променят океанските течения и климатичните модели, потенциално правейки планетата негостоприемна за много форми на живот.
- Ледникови периоди: Естествените цикли в орбитата на Земята и аксиалният наклон, известни като цикли на Миланкович, могат да предизвикат ледникови периоди. Една тежка ледникова епоха може да покрие големи части от планетата в лед, намалявайки драстично обитаемите площи и потенциално да доведе до масово изчезване.
- Прекъсване на океанските течения: Глобалният океански конвейер, който циркулира топла и студена вода около планетата, е от решаващо значение за регулирането на климата. Естествените промени, които нарушават тези течения, могат да доведат до екстремни и бързи промени в климата, потенциално превръщайки околната среда враждебна към сегашните форми на живот.
- Освобождаване на метан хидрат: Естественото затопляне може да предизвика освобождаване на метан, съхраняван в океански седименти и вечните ледове. Този мощен парников газ може да доведе до бързо глобално затопляне, значително променяйки климата и потенциално водещо до масово изчезване.
Тези сценарии, въпреки че варират по вероятност и времеви мащаби, подчертават набора от природни процеси, които биха могли сериозно да засегнат живота на Земята. Има и няколко начина, по които и космическите събития и процеси в космоса потенциално могат да доведат до изчезването на целия живот на Земята. Ето основните заплахи:
- Сблъсъци с астероиди и комети: Големи сблъсъци с астероиди или комети могат да причинят масивни разрушения. Въздействието може да създаде ударни вълни, земетресения и цунами и да изхвърли толкова много отломки в атмосферата, че да блокира слънчевата светлина, което води до значителен спад на температурите и явление, известно като „зима на удара“.
- Експлозии на свръхнова: Свръхнова в рамките на 30 светлинни години от Земята може да бъде катастрофална. Експлозията ще излъчи високи нива на радиация, включително гама лъчи, които биха могли да премахнат озоновия слой, излагайки живота на Земята на вредно ултравиолетово лъчение от слънцето.
- Близка хипернова: Освен свръхнова, хипернова, която е още по-мощна експлозия, също може да представлява заплаха. Близка хипернова може по подобен начин да премахне озоновия слой и да бомбардира Земята с високи нива на радиация.
- Интензивни изблици на гама лъчи от далечни галактики. Ако такъв се появи в нашата галактика и бъде насочен директно към Земята, радиацията може да разруши озоновия слой и да причини сериозни щети на атмосферата, което да доведе до масово изчезване.
- Слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса: Слънцето понякога излъчва големи изблици на слънчева енергия. Въпреки че магнитното поле на Земята осигурява известна защита, особено силно изригване или изхвърляне на коронална маса може да преодолее тази защита, причинявайки широко разпространени електрически смущения и потенциално увреждайки атмосферата.
- Измамни планети или звезди: Измамна планета или звезда, преминаваща близо до Слънчевата система, може гравитационно да наруши орбитите на планетите, потенциално изпращайки Земята в дестабилизирана орбита, по-близо или по-далеч от слънцето, което води до екстремни климатични промени.
- Черни дупки: Блуждаеща черна дупка, преминаваща през слънчевата система, може да има опустошителни гравитационни ефекти. Може да наруши орбитите на планетите, потенциално да изхвърли Земята от Слънчевата система или да я привлече.
- Слънчева еволюция: Слънцето в крайна сметка ще се превърне в червен гигант, разширявайки се и вероятно поглъщайки Земята. Много преди това нарастващата слънчева радиация може да изпари океаните и да отстрани атмосферата, правейки Земята необитаема.
- Сблъсъци в Млечния път: Млечният път е в курс на сблъсък с галактиката Андромеда. Докато това събитие е след милиарди години, подобен сблъсък може да наруши слънчевата система и потенциално да доведе до края на живота на Земята поради гравитационни смущения и повишена радиация.
Бил Махер критикува амбицията на Илон Мъск да колонизира Марс. Махер твърди, че независимо колко лоши са нещата на Земята, те не могат да бъдат по-лоши от суровите условия на Марс, където липсва въздух за дишане, има екстремни температури и дълги прашни бури. Той подчертава, че трябва да се съсредоточим върху решаването на проблемите на нашата планета, вместо да избягаме на друга негостоприемна.
Това е мързеливо мислене. Само защото Земята е обитаема днес, не означава, че ще бъде обитаема и утре. И колкото и небрежни да сме уж във взаимодействието си с околната среда, негативните последици от човешката дейност бледнеят пред опасностите, които крият природните планетарни и космически събития и процеси. Мъск е прав: В дългосрочен план единственият начин да гарантираме бъдещето на нашия (надяваме се междупланетен) вид е чрез експоненциално увеличаване на богатството и технологичната сложност.
*Старши сътрудник в Центъра за глобална свобода и просперитет на Cato Institute и редактор на HumanProgress
**Додо (Raphus cucullatus) е нелетяща птица, ендемична за остров Мавриций в Индийския океан, за която се смята, че е изчезнала през 17 век поради човешка дейност (wiktionary.org)
